Артур не го разбра.
Префучаха през покрайнините на Китеж, покрай горяща дървена църква, смлени от артилерията къщи и грижливо покрити с калъфи паметници. Страшно много паметници.
— Народ, който не помни миналото си, е обречен — изкоментира този факт Кей. — Нашият народ е безсмъртен.
Когато пред тях се показаха кулите на космодрума, Кей приглушено попита:
— Да прескочим ли реката, как мислиш?
— Да я прескочим — съгласи се Артур, гледайки приближаващата се лента на шосето. Те форсираха преградата и подкараха срещу дъгоцветната бариера на силовото поле. Две коли на имперската пехота лениво се измъкнаха през вратите и развъртяха кулите на излъчвателите в тяхна посока.
— Ще загинем заедно, Льошка — примижавайки, изрече Кей. — Не е най-добрият вариант, нали?
Артур извади станера, прицели се внимателно в слепоочието на Кей и стреля. После смъкна вцепененото тяло от седалката и спря комбайна. По-трудно се оказа намирането на управлението на фреза — докато Артур не го изключи, пехотата не бързаше да се приближава.
Къртис-младши изскочи от комбайна и се затича към охранителите. Той беше само на дванайсет години и те не стреляха по него.
— Помогнете на татко ми! — извика Артур. — Помогнете му! Той има дум-треска, но аз го обездвижих! Помогнете ни, ще ви платим! Ние сме от Ендория, родината на императора! Помогнете!
Той плачеше прекалено естествено, а лейтенантът от Имперските войски също имаше деца. Лейтенантът кимна на войниците и двама от тях, спуснали предпазителите на шлемовете си, тръгнаха към разнебитения, опръскан с кръв и надупчен от куршуми комбайн.
7
Идвайки на себе си — в редките минути, когато инжекцията вирофаг понижаваше равнището на токсин в кръвта, — Кей размишляваше в стерилната чистота на празната болнична стая. Бълнуванията спряха, съзнанието беше ясно, макар и посърнало. Сега той можеше само да оздравява — или да умре, ако вкарваният в него на огромни дози вирофаг мутира и реши, че плътта му е вирус. Меките лапи на манипулаторите го миеха, сменяха чаршафите му и вкарваха във вените му лекарства и мътна хранителна течност.
Когато в стаята влезе жена, облечена в зелен лекарски екип, но с отворен шлем, Кей разбра, че е оцелял.
— Казвам се Изабела — сядайки на ръба на леглото, каза тя.
— Прекрасно име — съобщи Кей, с труд изговаряйки думите. — Вие сте русокос ангел…
— Как се казва жена ви?
— Карина.
— Също много мило — кимна жената. — Аз съм вашият лекар. Не усещате ли празнини в паметта си?
В небесносините очи на жената имаше студенина. Дълъг живот и многогодишно служене на императора. В известен смисъл тя беше и лекар-хирург, отрязващ ненужните клетки на социалния организъм.
— Не… струва ми се… мога ли да загубя паметта си, мис?
— Ще проверим.
И те провериха. Кей й разказа за своето детство, за чичо си Раул, който му бе оставил неголямо наследство, за климата на Ендория, за това как понякога бе избягвал да си плаща данъците, за запознанството си с Карина и раждането на Артур.
— Той общо взето е добро момче. Не изостави баща си. Всичко ли е наред с него, мис?
— Императорът не изоставя своите поданици в беда — с достойнство съобщи Изабела. — Как загина корабът ви?
— Излетяхме от Ендория на тринайсети вечерта, в шестата декада на източните ветрове…
— Интерфазовиците обикновено не капризничат, но очевидно…
— Артур беше разкъсан на парчета, да не дава Бог да видите подобна гледка…
Лицето на Изабела си оставаше безизразно. Тя беше виждала много по-страшни неща от разкъсано на парченца момче.
— …аТанът сработи, а аз никога не повярвах напълно… Влязохме в тази плевня, а там — мъртъв старец и всякакви трактори…
Изабела положи длан върху гърлото на Кей. И без каквито и да било емоции каза:
— Не е хубаво да се лъжат слугите на императора. Трябва ни истината, самата истина, Кей. Животът ви все още е толкова крехък… а вие лъжете.
— Мис — заговори с пресипнал глас Кей, — той стреля в нас, какво можех да направя? Боже, всички тук са откачили…
Изабела избърса ръката си в чаршафа и се усмихна.
— Сега е по-добре. Императорът не се безпокои от смъртта на метежници и бандити, но обича искреността.
Кей припряно закима.
— Вие ловко сте се измъкнали от неприятностите, Кей Овалд. Този комбайн е в кръв от гумите до кабината, сякаш е бил в кланица.
— Мис, имах проблеми със съобразяването, докато карах комбайна. Опитаха се да ни спрат… нали не съм ранил хора на императора, мис?!
— За ваше щастие, не — студено отвърна Изабела — Вие сте много голям късметлия. Обикновен търговец… и такава ловкост. Винаги са ме смущавали хората, излизащи от рамките на професията си. Вашата работа е търговията, а не войнските подвизи.