— Ние, Овалдовите, винаги честно сме служили на император Грей! — повишавайки глас, каза Кей. — Дядо ми, Артур, на когото кръстих сина си, по време на Смутната война…
— Недейте, Кей. За подвизите на дядо ви вече чух достатъчно от детето. Те нямат отношение към вас.
Вече при вратата Изабела добави:
— Ще съобщим на Ендория за вашето чудодейно спасение. Какво да предадем на жена ви?
— Че я обичам… и я моля да не се притеснява.
— Последното засега е преждевременно.
Вратата се затвори и Кей отпусна глава върху възглавницата. Оставаше му само да се надява, че старият хитър лисан Къртис е предвидил всичко. Че е по-умен от стариците от Службата за имперска безопасност.
В кабинета си, обзаведен семпло, както и подобава на слугите на императора, Изабела Кал съставяше седмичния отчет. Рутинната работа, по традиция вършена от заместника на регионалния командващ, й доставяше удоволствие. Обикновени цифри — за загубите сред мирното население, разходите на Службата, броя на вербуваните агенти. Но колко работа се крие зад тях, колко животи — и още повече смърти.
Колко власт!
Съобщението от Ендория дойде чак вечерта. Изабела прелисти официалната справка и изгледа филма, заснет от агента в дома на Овалдови. Високата слаба жена, Карина Овалд, се разплака, щом видя снимката на Кей — с отслабнало, полубезумно лице. Но веднага дойде на себе си и нападна агента с въпроси: Как да се свърже? Защо не са й съобщили по-рано? Ние не сме последните хора на Ендория! Няма ли да плати Службата полета й до Инцедиос?
— Мършава мръсница — заключи Изабела, изключвайки записа. Този търговец нямаше вкус. Жената трябва да притежава и други неща, освен красивото личице. Но сега беше ясно на кого се е метнал синът му… — Артур Овалд, наблюдение — нареди тя.
Екранът отново оживя, но Артур го нямаше в малката стаичка.
— Търсене.
Артур Овалд беше под душа. Изабела наклони глава настрани, разглеждайки момчето. Красиво хлапе. Бащата също си го биваше, но бе по-груб, по-обикновен…
Междувременно момчето седна на дъното на ваната и се зае с онова занимание на пуберите, за което душът е най-удобното прикритие.
Кал почувства, че започва да се възбужда. От работата рядко й оставаше време за секс.
След като включи екранирането, Изабела извади от долното чекмедже на бюрото вибратор. Без да откъсва поглед от екрана, качи краката си върху бюрото.
Артур се къпа достатъчно дълго, за да получи Изабела Кал всички желани емоции. След като се приведе в нормален външен вид, тя включи автоматичния секретар и каза:
— Семейство Овалд. Червеният режим се отменя. Жълт режим за една седмица. Оперативна работа — Луис Номачи. Видеоконтрол… с видеоконтрола ще продължа да се занимавам аз.
Неотдавнашното усещане й хареса. Това, което й се налагаше да върши с директора на Службата Кърт, носеше малко удоволствие.
8
На следващия ден разрешиха на Артур Овалд да посети баща си. Кей, полулегнал в кревата, ядеше рядка овесена каша. Вкусът й беше божествен в сравнение с топлата минерална вода, която му бяха позволили да пие предишния ден.
— Татко?
Кей мълчаливо подаде чинията на медицинската сестра — червенокоса девойка с крехко телосложение. Двамата с Артур се гледаха един друг.
— Радвам се, че не посрами името на дядо си — каза Кей.
Артур се усмихна.
— Тате, изглеждаш значително по-добре.
— В това няма нищо чудно.
Артур погледна накриво медицинската сестра. Съобщи:
— Те се свързаха с мама… тя говори с мен. Казах й, че няма нужда да идва. Защото след три дни ще те изпишат и ще излетим към къщи. Нали?
Старият хитрец Ван Къртис. Все пак изигра Службата. Аз наистина имам къща на Ендория и жена с име Карина…
— Ще се наложи да излетим, сине. Някой в нашето космическо пристанище има нужда от един хубав скандал. Ще си платят за всичко — и за кораба, и за тези мъчения.
Червенокосата медицинска сестра се усмихна, извръщайки се. Този търговец здравеняк бе ужасно самонадеян. Техническите служби на космическите пристанища бяха свикнали с подобни скандали.
Впрочем, ендорианецът беше дяволски упорит и голям късметлия. Възможно бе и да вземе някаква сума… след две-три години.
— Артур, донеси ми нормален сандвич — прошепна зад гърба й Кей Овалд. Да, винаги става така. Достатъчно е пациентът да започне да шава и веднага се опитва да наруши режима…