— Не съм чувал за нея.
— Не съм изненадан. Нов, слабоусвоен свят. Моите интереси изискват присъствие на него…
Ван Къртис неочаквано се изплю в пустотата. Кей сподави усмивката си — дотолкова този жест не се връзваше с господаря на „аТан“.
— Добре е, че не се смеете, Кей. Това, което чухте, само по себе си е секретно. А ще ми се наложи да ви разкажа повече… и още повече да ви се доверя. Аз рискувам…
Обръщайки се към Кей, Ван Къртис стисна рамото му.
— Знаете ли какво е да си най-могъщият човек в галактиката? Ненавиждат ме милиарди. Онези, които не могат да си позволят аТан, фалиралите, за да го платят, онези, на които им пресяда от разкоша на тази резиденция. Милиарди мразещи очи, милиони мразещи ръце… Аз плащам не само на охрана срещу потенциални убийци. Но притежавам и сътрудници за психологическа защита от онези недоброжелатели, които могат, без те самите да го знаят, да притежават способности на екстрасенси. Отвъд пределите на тази резиденция, извън Тера, мен не просто ще ме убият, не… Мен ще ме измъчват — с години, докато откача, докато се превърна в напикаващ се идиот. И никакъв аТан няма да ми помогне. Но въпреки това съм готов да рискувам…
— Телохранител ли ви трябва? — попита Кей, без сам да си вярва.
— Не е толкова просто. Ако дори за денонощие изчезна от тази цитадела, за това ще разберат конкурентите, враговете… Стотици мишки ще впият зъбите си в котката, Кей. А аз съм станал много, много тлъст и ленив котарак. Ще ми се наложи да рискувам и да поверя тази работа на сина си. А вие, Кей Алтос, телохранителят професионалист, ще го съпровождате.
— Аз съм съгласен… ако моето съгласие има значение — каза Кей. — Работата си е работа. Дори да е по-рискована от обикновено. Можехте просто да ме наемете.
— Така ли? За да разберат всички? Всеки, който се озове между тези стени, става обект на съсредоточено внимание от страна на много влиятелни компании и правителства. Излизащият — още повече. Но вие попаднахте тук… как да го кажа… виртуално. И по същия начин ще излезете.
— Ясно — Кей си наложи да се усмихне. — Надявам се, безболезнено?
— Е, значително по-безболезнено от алгопистолет. Според рапорта на полицията на Каилис, вас са ви убили с такъв?
Кей премълча.
— Чаках дълго, Кей. Под наблюдение бяха към сто човека. Опитни пилоти, телохранители, наемни убийци. Необходимо беше някой от тях да загине, без да си е плати удължаването на аТана. Вие, надявам се, знаете, че невронната мрежа, монтирана под вашата дебела черепна кутия, работи винаги. Дали ще платите новия аТан, или не, тя ще изпълни своя дълг — ще изпрати в пространството пълен отчет за изчезналия живот. От компанията зависи само дали ще бъде изтрит този сигнал от блоковете на паметта, или ще бъде изкопиран в новичко тяло. Вие не удължихте безсмъртието си — и в регионалния офис на компанията са изтрили сигнала. Изтрили са и матрицата на тялото. Но аз, в своя единствен в цялата Империя частен съживител, реших друго. И ви върнах към живот, мой злочести млади приятелю. Официално вас вече ви няма. Но вие сте пред мен.
— Благодаря — искрено каза Кей.
— Засега няма за какво. Ще отработите за мен всеки мускул, който ви дадох, всяка жлеза, даже и отпадъчните продукти в червата, които се наложи да се пресъздават за комплекта. Ако вие доставите моя син на Граал, в добавка към новите документи и много добрата банкова сметка, ще получите главната награда. Безсмъртие, Кей! Колкото и пъти да ви убиват, вашият аТан ще се заплаща от компанията. Честна ли е цената?
— Напълно.
— Харесва ми немногословието ви, Кей. Аз съм старец, въпреки че моето тяло е само на петдесет. Имам право да съм бъбрив. А вие сте млад и сте способен на много… с годините. И така, Кей, щеше ми се да ви снабдя с ново тяло, но опитът показва, че в него ще бъдете нискоефективен. Ще се наложи да рискуваме. Тази вечер всички филиали на компанията ще получат матрици на трима души: мистър и мисис Овалд, а също и на техния син.
— Ще отпътуваме и тримата, така ли?
— Не. В катастрофа ще попаднете само двамата с Артур. Вие сте свободен търговец, шляете се из областта около границата. Корабът ви се разбива — очевидно поради диверсия. Всичко ще бъде инсценирано, в сградата има отличен имитатор. Разбирате ли, прегледът на паметта на клиентите е забранен, но винаги се намират любознателни разбирачи. Надявам се, че няма да гледат по-надалеч от два-три часа преди момента на гибелта ви.
— А вие прегледахте ли паметта ми?
— Кей! — Ван Къртис плесна с ръце. — Възможно е и да не разбирате това, но на онези, които въвеждат правилата, им се налага да играят по тях. Прегледът на паметта е забранен! Ако някой от редовите сътрудници на компанията научи, че Ван Къртис, макар и рядко, нарушава собствените си закони, то моята репутация, моята империя — всичко това ще се пропука. Освен това, Кей, на мен хич не ми пука коя кучка или крадец са ви хванали в момент на релаксация. Познато ми е вашето досие. Четири пъти сте умирали, закривайки с тяло клиента си, веднъж — в абсолютно неравен бой, веднъж след падане в реката, били сте пиян…