Той млъкна и обходи с поглед лицата им. Един от тях — навъсен, упорит момък, се намеси в разговора:
— Всичко това е много хубаво, Пиниро, ако е истина, но какво постигате с него?
Пиниро го награди с незлоблива усмивка.
— Търпение, приятелю. Помолих ви да мислите за живота като за електричество. А сега мислете за нашия дълъ грозов червей като за проводник на електричеството. Вероятно сте чували, че електроинженерите могат посредством някои измервания да изчислят точно мястото, където е прекъснат трансатлантическият кабел, без изобщо да напускат брега. Аз правя същото с нашите розови червеи. Като използвам тук, в тази стая, моите инструменти за напречния разрез, мога да определя къде възниква прекъсването, тоест кога настъпва смъртта. Или, ако желаете, мога да обърна в обратна посока връзките и да ви кажа рождената ви дата. Ала това е безинтересно — вие вече я знаете.
Навъсеният тип се усмихна подигравателно.
— Хванах ви, докторе. Ако това, което казахте за расата, че приличала на лоза от розови червеи, е истина, вие не можете да определяте рождените дати, защото връзката с расата е непрекъсната при раждане. В обратна посока вашият електрически проводник минава през майката към най-далечните праотци на човека.
Пиниро се усмихна сърдечно.
— Вярно и умно, приятелю. Но вие отидохте твърде далеч с аналогията. Това не се върши с точност с каквато човек измерва дължината на електрическия проводник. По-скоро наподобява измерване на дължината на коридор по продължителността на ехото. При раждането се получава нещо като кривина в коридора и чрез точно боравене с измервателните уреди аз мога да уловя ехото от тази кривина. Има само един случай, при който не мога да получа точни данни от уредите — по време на бременността на жената. Тогава не мога да отделя нейната линия на живота от линията на нероденото бебе.
— Хайде да ни го докажете.
— С готовност, драги ми приятелю. Съгласен ли си да направя опита с теб?
Един от останалите се обади:
— На него не му минават номера, Люк. Или приемай, или млъквай.
— Готов съм. Какво трябва да направя?
— Първо напиши рождената си дата на един лист и го дай на някой от колегите си.
Люк се подчини.
— А сега какво?
— Свали си горните дрехи и стъпи на този кантар. Кажи ми, бил ли си някога много по-слаб, или много по-пълен, отколкото си сега? Не? Какво е било теглото ти при раждане? Десет фунта? Чудесно едричко момченце. Такива юнаци не се раждат вече.
— Защо са всички тези глупости?
— Опитвам да се доближа до средния напречен разрез на нашия дълъг розов проводник, драги ми Люк. Сега би ли седнал тук? Хайде, постави този електрод в устата си. Не бой се, няма да ти стори нищо — напрежението е съвсем ниско, по-малко от един микроволт, но трябва да се получи добър контакт.
Докторът го остави и застана зад апарата, където покри главата си с някаква качулка, преди да докосне управляващите механизми. Някои от скалите оживяха и от апарата се разнесе приглушено бръмчене. То спря и докторът изхвръкна от малкото си скривалище.
— Получи се някъде през февруари 1912 година. У кого е листа с датата?
Листчето бе извадено и разгънато. Човекът, у когото се намираше, прочете:
— 22 февруари 1912 година.
Мълчанието, което последва, бе нарушено от някакъв глас от дъното на стаята.
— Докторе, може ли да ми сипете пак нещо за пиене?
Напрежението спадна и няколко души заговориха едновременно.
— Направете опита с мен, докторе.
— Първо с мен, докторе — аз съм сирак и наистина искам да знам.
— Как става това, докторе? Защо не устроите на всички ни едно малко развлечение?
Той се съгласи с усмивка и започна да влиза и излиза изпод качулката като лалугер от дупката си. Когато всички вече притежаваха по две листчета, които доказваха способността на доктора, Люк наруши продължителното мълчание.
— А бихте ли ни показали как предсказвате смъртта, Пиниро?
— Щом желаете. Кой ще опита?
Никой не отговори. Няколко души избутаха напред Люк.
— Хайде, умнико. Сам си го изпроси.
Той се съгласи да бъде настанен на стола. Пиниро смени няколко превключвателя, след това се пъхна под качулката. Когато бръмченето секна, той излезе, като потриваше чевръсто ръце.
— Е, това е всичко за гледане, момчета. Ще ви стигне ли за статия?
— Хей, ами предсказанието? Кога Люк ще хвърли топа?
Люк застана насреща му.
— Да, какво стана? Какъв е отговорът ви?