— Ерик, това е Ави Херцог — казах след няколко секунди колебание.
Изразът му стана такъв, сякаш че се беше сблъскал със същество от друга планета.
— Вие трябва да сте израелският генерал — каза той, докато се ръкуваха.
Ави се усмихна благосклонно.
— Да, а вие сигурно сте бившият съпруг на Маги.
Ерик се навъси едва забележимо.
— Мислехме да прекараме един месец в някой кибуц. Как е там сега?
Ави не се поколеба нито за миг.
— Като на летен лагер.
— Странно, винаги съм искал да заведа Маги в Израел, но тя така и не се съгласи, а сега вече е прекалено късно — каза той замислено.
— Моите поздравления, Ерик. Чух, че наскоро ти се е родило още едно бебе — казах аз, като се опитвах да сменя темата.
Лицето му се озари от горда усмивка, докато бъркаше във вътрешния джоб на сакото си за снимки.
— Ето го, на петнайсет минути, и ето го пак, вече изкъпан.
Това не беше мое бебе и, общо взето, изобщо не съжалявах. Тогава защо очите ми се напълниха със сълзи? Причината беше друга, въпреки че сега Ерик беше щастлив, а и аз имах Ави. Мъчно ми беше, че сме пропуснали всичките тези години, през които можехме да постигнем толкова много.
— Прекрасен е — казах аз и показах снимките на Ави.
Ави не би могъл да се държи по-очарователно.
— Вие сте щастливец.
— И вие — отвърна Ерик, като гледаше право в мен.
Точно тогава Рона си проправи път до нас, хвана собственически под ръка Ерик и ме погледна. Ноктите й бяха същите — дълги и яркочервени, но косата й беше подстригана толкова късо, че това още повече подчертаваше ъгловатото й лице. Тя изглеждаше притеснена, сякаш още бе любовницата, не съпругата. И все пак нещо у нея се беше променило, в резултат на което вече имаше по-самоуверен вид. Леката уязвимост, която се усещаше някога у нея, беше изпарила. Онази несигурност, която й придаваше почти незабележима крехкост, също се беше изправила. Беше постигнала целта си и сега излъчваше самодоволство. Ако само знаеше, че нямам абсолютно никакво желание Ерик да се върне при мен, сигурно нямаше да ме гледа по този начин.
— Здравей, Рона — промълвих. — Радвам се, че дойде.
Тя прие думите ми по-скоро като подигравка, отколкото като поздрав, или пък може би се чувстваше толкова неудобно, че не знаеше какво да каже. Каквото и да беше причината, видимо се притесни още повече, когато Ерик хвана ръката ми.
— Чухме, че се е самоубила — прошепна той. — Оставила ли е някакво писмо?
Ави реши да се намеси.
— Доколкото разбрах, вие мислите да ходите в Израел.
Рона бе наострила уши и разсеяно отвърна:
— Може би.
— Да, Вера остави писмо — казах тихо аз.
— Ходили ли сте преди? — попита Ави.
— Какво пише? Обяснява ли защо го е направила? — настояваше Ерик.
— Как можеш да питаш какво е писала? Това е нещо лично, само за семейството, не мислиш ли?
— Ти все още си моето семейство — каза тихо Ерик. Никога няма да забравя, че някога бяхме женени.
И тогава очите ми отново се изпълниха със сълзи, но този път вече знаех, че това е заради загубените години, моите загубени години, преди в живота мида се появи Ави. Плачех и заради Ерик, който така и не беше успял да се промени.
Ави обгърна с ръка раменете ми, а Рона стоеше все така безмълвно до съпруга си.
— Струва ми се, че цената на успеха винаги е висока — рече Ерик в опит да наруши настъпилото мълчание.
— Какво имаш предвид? — попитах и избърсах очите си.
— Ами първо твоят тонтехник, после майка ти. Кое ще бъде следващото?
— Защо трябва да има и следващо? — възкликнах аз. — Та това е ужасно, Ерик!
Реакцията ми обаче съвсем не наруши неговото спокойствие.
— Ами обикновено нещастието не идва само, нали така?
Ави беше наистина очарователен.
— Защо да не приемем развода ви с Маги като първата голяма трагедия, за да се чувстваме по-спокойни?
В този миг Ерик се изхили, въпреки че Рона изглеждаше по-скоро объркана, отколкото развеселена. Прегърнах го — човека, който някога беше мой съпруг — и изпитах топлота, прошка, тъга, съжаление и всякакви подобни емоции, въпреки че си бях обещала да не превръщам тази среща в семинарно упражнение за разчопляне на стари рани.
— Щастлива съм за теб — промълвих през сълзи.
— Винаги съм искал деца — отвърна той, — за разлика от теб…
Изражението на Ави беше особено, когато се разделихме със семейство Ерик Орнщайн.