— Не е лесно — отговаря Ави. — Пък и аз върша най-добре това.
— Нека да го върши някой друг, така че да не ми се налага постоянно да се тревожа за теб.
— И други го вършат — отвръща той. — Всъщност много хора се занимават с тази работа.
— Не е честно; знаеш какво ми е.
Струва ми се, че виждам черния облак, който неизменно надвисва над нас всеки път когато водим този спор. Навежда се да ме целуне за довиждане. Притискаме се силно един в друг, опитвайки се да изолираме всички лоши мисли до следващия път.
— Когато всичко това приключи — казва Ави, като се освобождава от прегръдката ми, — ще започна работа в министерството на някое бюро от осем до шест и тогава ще ти дойде до гуша да съм непрекъснато до теб.
В гърлото ми засяда още една буца и ми става все по-трудно да говоря, без да избухна в сълзи.
— Зомерс — казва той, влизайки в асансьора, — за последен път водим този спор. Трябваше да помислиш за това малко по-рано. Сега вече е късно.
Посочва корема ми и ми изпраща въздушна целувка, докато вратата на асансьора се затваря и той изчезва от погледа ми.
Грейсън Даниелс лъха на алкохол, когато се привежда да ме целуне. Наистина му е мъчно за мама, макар че го изразява по малко глупав начин. В един ъгъл Куинс се е навела и чисти със салфетка снега от кафявите си кожени ботуши. А Елиът спира да се рови из книжата и вдига поглед към мен.
— Смъртта е трагедия, Маги — казва Грейсън, като ме хваща под ръка и ме повежда към прозореца, от който се разкрива гледка към река Хъдзън.
— Защо да не се заемем с договора? — подмята Елиът. — Маги знае колко много съжаляваме всички.
Но мислите ми съвсем не са тук на тази толкова съдбоносна за кариерата ми среща. Духом съм с Ави и с това, което се разиграна сега във Вашингтон. Тази сутрин дори нямах желание да тръгна насам.
Когато телефонирах на Кара веднага след излизането на Ави, тя заяви:
— Животът си тече, Маги. Какво от това, че имаш важна среща? Скръбта е нещо много лично, пък и, честно казано, аз дори не мисля да ходя на гроба й, защото тя изобщо не е там.
— А къде е според теб?
— Вероятно на мястото, където са Царя и баба; чукат се с великденски яйца и похапват шашлик. Отивай на срещата и — късмет!
Невъзможно бе да й обясня, че се притеснявам и от положението в целия свят, защото щеше да прозвучи прекалено драматично.
— Всичко в договора е чудесно — казва Куинси, поглеждайки над очилата си към всеки от нас подред. — С изключение на това, че за известно време Маги ще трябва да избягва напрежението.
— Защо? Какво искаш да кажеш?
Куинси ме поглежда нерешително.
— Защото съм бременна — отвръщам — и ако всичко върви според очакванията, ще бъда бременна и през следващите осем месеца.
— Бременна ли! — изревава Елиът. — Боже, Боже, вие май не сте си губили времето.
— Как, по дяволите, успя да го сториш? — възкликва Грейсън.
И двамата не изглеждат особено въодушевени от новината.
— Е — казвам аз, задържайки смеха си, — сигурна съм, че не те интересува особено как точно се е случило, Грейсън. Всъщност аз мога да върша абсолютно всичко до последните няколко седмици, с изключение на посещения на военните зони. Но ние се бяхме разбрали за това още преди, така че не виждам къде е проблемът.
Грейсън се съвзема пръв. Тръгва към мен с разтворени обятия и казва:
— Добре де, добре, това са хубави новини.
Пребледнял и разтреперан, Елиът като че всеки момент ще се разплаче.
— Толкова се радвам, че и двамата сте щастливи — казва саркастично Куинси.
— А имаш ли намерение да се омъжваш, или над главите ни е надвиснал потенциален скандал? — пита коварно Елиът.
При думата „скандал“ Грейсън пребледнява и престорено спокойно ме пита:
— Маги, ще се омъжиш, нали?
Отново съм тяхна собственост, отколкото човешко същество или приятел.
— През март, когато Ави уреди развода си.
— Е — възкликва облекчено Грейсън, — значи ще трябва да снимаме само лицето ти до щастливото събитие. Нали така, Елиът?
Отговорът на Елиът е унищожителен поглед.
— Защо не се върнем към договора?
— Ами — започва Грейсън, — май няма кой знае какво за обсъждане, освен това, че няма да претоварваме Маги, докато е… ъъъ…
— В това положение — довършва Куинси. — Така че дотогава тя ще стои в Израел и няма да пътува.