— Маги трябваше да помисли за това, преди да иде там и да се остави да забременее — просъсква Елиът.
— Стига, Ел — казва Грейсън и вдига ръка. — Сигурен съм, че Маги е мислила дълго за това.
— „Дълго“ е сигурно единственото, за което е мислила — промърморва Елиът.
— Благодаря ти, действително си истински приятел.
— Маги — изсъсква отново той, — как можа?
— А бащата? — прекъсва го Грейсън. — Къде е той?
— Във Вашингтон — отвръщам аз, поглеждайки предупредително Куинси.
— Слушайте, всичко ще бъде наред — казва Грейсън, — нали Маги е съгласна да стои там и да прави този журнал.
— Разбира се, Грейсън — съгласява се с усмивка Куинси.
— Значи се разбрахме.
Но преди отново да заговори, Питър Темплетън и Джак Рошански се втурват в кабинета на Грейсън и хвърлят на бюрото му топче бяла хартия, измъкнато от международната телетипна машина. Без никакви обяснения Джак усилва звука на единия от двата вградени в стената телевизионни монитора. Когато на екрана се появява образ, той казва:
— Говорихме с Ринглър от Ливан. Това ще се пусне в ефира тази вечер.
— Какво, по дяволите, става? — мърмори Грейсън, преглеждайки посланието върху бюрото си. — Я засилете звука.
Всички слушаме в гробно мълчание как Ринглър говори отчетливо пред микрофона, а зад гърба му се виждат нето като руини след експлозия. Трябва ми цяла минута, за да вникна в смисъла на репортажа и да възприема кошмарните гледки, които пробягват по екрана.
Силният вятър роши косите на Ринглър, който се насочва към една срутена до основи сграда.
— Това беше болница на Червения кръст, в която имаше двеста осемдесет и седем пациенти — израелци, ливанци и двама американци.
Той навива кабела на микрофона, докато се приближава към руините.
— Един тон динамит и към деветстотин килограма експлозиви са били натоварени в камион, каран от самоубиец.
Чува се далечна сирена. Ринглър изчаква една линейка да завие и продължава:
— Взривена е тази масивна осеметажна сграда, разположена отвъд Зелената ивица в Източен Бейрут. А причината, поради която постройката е била толкова здраво укрепена, е, че преди това е била на иранското посолство. Каква ирония на съдбата, а?
Ринглър махва с ръка към камерата, тъй като около него се струпват няколко журналисти.
Куинси е пребледняла.
— Не разбирам. Защо така? Какво е станало?
Елиът захвърля някакви книжа върху бюрото.
— Какво толкова има за разбиране — този път копелетата наистина са го направили.
Грейсън седи на ръба на стола си, без да откъсва поглед от екрана.
— Тихо.
— Ще трябва да коригираме броя на жертвите — казва Ринглър и поглежда надолу към къс хартия. — Триста и шест са, Исусе Христе! Тази вечер ще имам директно предаване за това — чувате ли ме, момчета?
Слага ръка до ухото си като фуния, наклонил на една страна глава, след което прави знака с вдигнат нагоре палец.
— Сигурно ще има и други корекции преди тазвечерното включване. С това приключвам, Ринглър.
Куинси сграбчва ръката ми.
— Нали войната вече трябваше да бъде прекратена?
— Явно са пропуснали да съобщят на „Хизбула“ — отсича Елиът.
— Е, Ел — посочва към мен Джак, — ще я изпратиш ли там?
— В никакъв случай — прекъсва го Куинси. — Това не влизаше в сделката.
— Докато отиде тя, всичко вече ще е приключило — намесва се уморено Грейсън, — до следващия път.
Той става.
— Маги може да направи специално предаване за цялата тази дяволска каша — за последствията. Дявол да го вземе.
Обръща се към Елиът.
— Пълен напред.
Елиът кимва и бързо започва да изстрелва кратки заповеди към Питър и Джак:
— Свържи се по телефона с представителството в Йерусалим и им кажи да държат непрекъсната връзка с нас. Съкрати този репортаж до трийсет секунди, а някой от студиото тук да чете.
Трудно ми е да повярвам на това, което става, въпреки че в главата ми се въртят всички определения, давани някога за лудостта, наричана Ливан. Само че сега нещата ми изглеждат недотам абстрактни.
Някой подава глава през вратата.
— Отново имаме връзка с Ринглър — съобщава той, след което хуква по коридора към друг кабинет.
Джак настройва монитора и Ринглър се появява отново, този път с някаква медицинска сестра. Жената с мъка сдържа сълзите си, докато описва минутите преди експлозията.