— Кого ще пратим? — провиква се Грейсън.
— Зомерс ще се върне там — отговаря Елиът, обръща се към мен и щраква с пръсти.
— Нали така, Зомерс?
Държи се съвсем професионално, напълно забравил предишните си изблици — а може би и чувства.
— Кога ще бъдеш готова? — настоява той.
Куинси е сложила ръка върху моята, опитва се да ме предпази от незабавния отговор, да ме възпре дори от всякакъв отговор. Но и двете знаем, че това няма да помогне.
— Веднага, утре, по всяко време — отговарям машинално и без повече да размишлявам.
— Дайте й пак оня апартамент в същия хотел в Тел Авив — нарежда Елиът. — Пристига вдругиден, което означава, че тръгва утре с полет на Ел Ал от летище „Кенеди“.
Поглежда ме, прави ми знака с вдигнат палец и й кимва. Като че ли нищо не се е променило от времето, когато си тръгнах оттук, само дето майка ми е мъртва, аз съм бременна, а любимият ми човек се връща в район, в който фанатиците от „Хизбула“, изглежда, възнамеряват да вдигнат целия свят във въздуха. Но има още нещо непроменено: адреналинът ми се покачва както винаги когато се появи някой особено напрегнат случай.
— Не бива да заминаваш! — възкликва Куинси. — Вече трябва да мислиш за други неща.
— А Ави? — прошепвам. — Какво да правя с Ави?
Животът ми вече е обвързан с него, единствено нему съм предана.
Отново звъни някой от телефоните. Грейсън отговаря, и ми подава слушалката, повдигайки едната си вежда.
— Къде си? — питам го, преди той да изрече и една дума.
— Във Вашингтон, в колата си на път за летището. Излитам веднага за Израел, защото има риск за базите ни. Всичко се проваля.
— Знам — отговарям аз, вече през сълзи.
— Кога се връщаш, Маги?
— Вдругиден, ще донеса вещите ти и ще бъда в същия апартамент в Тел Авив.
Подробности. Всичко друго, само и само да забравя болката.
— Обичам те — опитва се той да надвика прашенето на телефона. — Ще те посрещна на аерогарата.
— И аз е обичам — викам в отговор. — Обещай ми, че ще се пазиш.
— Не те чувам — крещи Ави и в този момент връзката се разпада.
Настъпва тишина. Този път няма никакви обещания.
Глава десета
Самолетът на Ел Ал лети някъде над Гърция, когато в предната му част настъпва необичайно раздвижване. Агентът от охраната, облечен в типичния светлокафяв костюм, издут под мишницата от кобура на пистолета, тръгва бързо към едното крило. Мисля си, че спокойно би могъл да носи мека шапка и шлифер — типичната „униформа“ на агентите от ФБР. Стюардът Шломо, който вече ми е познат от многобройните ни съвместни полети Ню Йорк — Тел Авив, напрегнато слуша това, което му говори вторият пилот, а няколко стюардеси с разтревожени лица са ги наобиколили.
Ави не се е обаждал след внезапното си заминаване онзи ден. Не съм очаквала да го стори, защото без съмнение той е някъде в Ливан, а там е почти невъзможно да се намерят свободни телефонни линии. Снощните новини оттам бяха тревожни, на екрана се нижеха ужасни картини, следствие от двете експлозии. Показваха как американски и френски войници, подпомагани от израелците и от многонационалните умиротворителни сили, изравят все нови и нови мъртъвци изпод развалините. Но инстинктът ми подсказва, че сега се е случило още нещо, че сигурно са получили някакво съобщение по радиостанцията.
Шломо — младеж с дълбока трапчинка на брадичката и изразителни черни очи — млъква, когато се приближавам. Усмихва ми се и клати глава.
— Трябваше да се сетя, че ще се появите тук.
— Какво се е случило? — питам, като местя погледа си последователно към всеки един от тях.
— Искате ли чашка кафе? — предлага Шломо.
— Благодаря — казвам аз, без да изпускам от очи втория пилот.
— Какво ви кара да мислите, че се е случило нещо? — пита той и отправя бърз поглед към Шломо.
— Маги Зомерс е кореспондент за Близкия изток на една американска телевизионна компания — обяснява Шломо, като ми подава чашка кафе — и сега си мисля, че е надушила нещо. Прав ли съм?
Един от пасажерите ме блъсва по пътя си към тоалетната.
— Струва ми се, че току-що сте получили някакво съобщение по радиото — казвам аз.
Вторият пилот вдига рамене, безмълвно нарежда на Шломо да се заеме с проблема, след което се обръща и се отправя към пилотската кабина.
— Маги, върнете се на мястото си — казва твърдо Шломо. — Не е разрешено да стоите тук.