— Слушайте — настоявам аз, — няма опасност да го разпространя. Интересувам се лично за себе си.
— Не мога да ви кажа нищо.
Но изразът на лицето му издава вълнение.
— Шломо, моля ви.
И може би защото моето лице е още по-развълнувано, най-после той отстъпва.
— Ще трябва да се приземим на „Бен Гурион“ — прошепва той, като се оглежда крадешком наоколо.
Ръцете ми започват да треперят.
— Защо?
— Наистина не мога да ви кажа нищо повече. Моля ви, не ме питайте.
Самолетът попада във въздушна яма точно когато се отпускам на мястото си; сигурна съм, че израелски граждански полет може да бъде следен от военни радари или от бойни самолети само ако има нападение на израелска територия или опасност от война. През следващия час и половина не ми остава нищо друго, освен да размишлявам. Най-сетне пилотът съобщава, че се приземяваме на летище „Бен Гурион“. С чувство на облекчение взимам багажа си и слизам от самолета. Ако има окупация или друга кризисна ситуация, Ави сигурно ще ми каже, тъй като самият той ще бъде в центъра на събитията. Освен това най-вероятно Ей Би Ен очакват да се явя веднага в студиото.
На аерогарата жегата е непоносима, драстична разлика със зимните температури в Ню Йорк едва преди единайсет часа. Местя брезентовата си чанта от рамо на рамо и тръгвам към гишето за проверка, където трябва да чакам да сложат печат в паспорта ми. Процедурата е дълга, данните се вкарват в компютър и служителите чакат до излизането на информацията. Пред мен е първият контролен пост по мерките за сигурност. Там започвам да се оглеждам за Ави, да го търся с поглед сред тълпата посрещачи, чакащи зад червената линия. Разумът ми отчита, че нещо не е наред, но засега все още не разбирам какво. Джила и Гидон са там заедно с някакъв непознат във военна униформа. Сега минавам през втория контролен пост, охраната оглежда внимателно пътниците и събира сините листчета — знак, че са минали през проверката на паспортите. Те са само на няколко метра от мен, когато Джила прошепва нещо на Гидон. Той кимва, отстъпва назад и извръща глава.
Очите на Джила са зачервени и подути, русата й коса се е измъкнала от шнолата. Лицето й е напрегнато и уморено, като че не е спала цяла нощ, а изразът й издава толкова много печал, че едва се сдържам да не побягна от нея. Няма да го преживея. Не издържам повече. Не е справедливо, не и това. Тя взима лицето ми в ръцете си, а по бузите й се стичат сълзи.
— Маги — шепне тя. — Маги.
Внезапно съм загубила утехата си от сигурността; тя ми е отнета и ми остава единствено необходимостта да се върна в началото на тази история. Разтърсвам главата си наляво-надясно в усилие да не припадна, защото всичко наоколо започва да се върти около мен. Сълзите потичат по бузите ми, влизат в устата ми.
— Не, моля те, не Ави, не това — стена аз.
Джила се опитва да ми отговори, но не може, защото както произнасянето, така и изслушването на тези думи е еднакво ужасно — поредица от удари.
Гидон е до мен заедно с другия мъж, когото не познавам и който ме придържа да не падна.
Тогава ми просветва кой е той — военният психиатър, който обикновено се изпраща, когато подобни новини трябва да бъдат съобщени на семейството. Гидон ме е прегърнал и ме поддържа от другата страна. Плача на глас, както и Джила, а през това време те едновременно се опитват да ми обясняват.
— Снощи нашата база в Сайда беше атакувана от самоубиец, жива бомба на „Хизбула“ — казва Гидон.
Но аз не искам да слушам, не искам да знам подробностите, когато всичко вече е ясно. Отблъсквам го и само се взирам в очите му като ранено животно, което жадува всичко това да приключи. Огромните му ръце са върху раменете ми, а челюстите му са стиснати толкова здраво, че едно мускулче пулсира отстрани на лицето му. Дисциплината и самоконтролът не му позволяват да се остави на чувствата си, но болката ме кара да изгубя самоконтрол.
— Ави се е връщал от Тир, където посетил друга база.
Мъката е непоносима. Джила отмята падналите по лицето ми коси, а военният лекар стиска още по-силно ръката ми.
— По пътя е бил нападнат от група терористи. Намерихме останките от джипа му и много кръв наоколо. Той е мъртъв или пленен, Маги. Не сме сигурни.
Мъртъв или пленен. Изберете, моля — едното от колонка „А“ и второто от колонка „Б“. Мъртъв или пленен. Думите прещракват като компютър, който се опитва да ме върне обратно в действителността, някъде между Сайда и Тир, при някакъв сериозно пострадал джип и крайпътно нападение.