Гидон въпросително поглежда към лекаря дали може да продължи. Тук имат голям опит в тези неща, само един израелец може да ни съобщи подобна вест така умело, да направи резюме за един тат алуф, който е мъртъв или пленен. Това е неуловим процес, който започва с първоначалния шок, че Ави не е тук, последван от безмилостната равносметка, че няма да се яви нито тук, нито където и да било в продължение на много дълго време. А може би и никога вече. Тази мисъл бавно си пробива път в главата ми; чувала съм прекалено много сърцераздирателни истории, за да не знам какъв с най-вероятният изход. Отсега мога да го прочета в очите им, докато ръката ми леко потупва брадясалото лице на Гидон.
— Моля ви, продължавайте — изскимтявам аз, — моля ви, — като че ли някога при някакво нещастие накрая е ставало чудо.
За миг изглежда като че ще избухне в сълзи, но, разбира се, той не го нрави. Отново се появява овладяният му израз, но този път се долавя и следа от страдание.
— Сигурна ли сте? — пита лекарят, този непознат, чиято професия е една от най-ужасните на света — да помага на хората да се примирят със загубата, така че някак си животът им да продължи.
Поемам дълбоко въздух и казвам:
— Да, моля ви.
— Ави се е опитал да намери Моше — започва да обяснява Гидон — и тъй като не успял, решил да тръгне сам. Качил се в джипа и потеглил към базата в Сайда.
Млъква за миг, сетне продължава:
— Един от нашите патрули е намерил джипа, или по-скоро това, което е останало от него, край пътя, до някаква избухнала мина.
Тя очевидно е избухнала доста след предвиденото време, вероятно цели три минути по-късно, което всъщност е и чудото, ако такова понятие изобщо съществува в този объркан свят.
— Имало е много кръв. Бил е изхвърлен от колата, което може би е спасило живота му. Но раните му несъмнено са били много тежки, така че по-късно може и да е умрял.
Трудно ми е да дишам, устните ми са пресъхнали. Отвеждам ме по-далеч от аерогарата и от хората, които се целуват и прегръщат. Лекарят внимателно ме слага да седна в един стол, а Гила продължава да стиска рамото ми. Коленете ми треперят толкова силно, че съм принудена да ги обгърна с ръце.
— Убити са трийсет и пет израелци, седемнайсет ливански войници и четирийсет палестинци, които са били в затвора в базата. — Сякаш това трябва да ми послужи като утешение — мисълта, че смъртта на всички тези хора е доказана, докато съдбата на Ави е все още неизвестна. Но можеше да бъде още по-зле, например да бъде пленен от група безумни фанатици, на които да им скимне да го убият бавно и мъчително.
Лекарят ми подава чаша вода и ме наблюдава неотклонно как я поднасям към устните си. Отново това безизразно лице, тренингът, който не му позволява да проявява чувствата си.
— Кой е сложил мината? — успявам да попитам аз.
— Смятаме, че е била групата на Абу Ибрахим — „Революционен съвет“.
Очевидно тази информация е вече потвърдена от израелското разузнаване. Тат алуф Ави Херцог е убит или е в ръцете на Ибрахим някъде в Дамаск, на място, което при добро желание би могло да се нарече болница, или, още по-лошо, в някой затвор.
Главата ми сякаш ще се пръсне всеки момент. Почти невъзможно е човек да не изгуби съзнание при такова кръвно налягане. Джила търси в чантата ми квитанцията за багажа. Лекарят ми подава още една чаша вода. Гидон държи необходимите бележки в ръка.
— Ще изтичам да потърся Моше, докато Гидон се оправи с багажа — казва Джила.
Гидон нежно докосва лицето ми — един-единствен миг на проява на нещо повече от дълга, — ласка, която ни отвежда назад в миналото, когато бяхме приятели и когато не трябваше да се спазва уставът.
— Лошо ли ви е? — пита лекарят.
— Не — отговарям аз и се подпирам на него, за да стана.
— Маги, ако е пленен, те няма да му сторят нищо лошо. Той е офицер и ще бъде много по-ценен за тях жив.
Пръстите ми се вкопчват в силната му ръка, знак на благодарност, че се опитва да смекчи нещата.
— Дали ще се погрижат за него, ако е тежко ранен?
Колко перфидно от моя страна да заобикалям въпроса за смъртта, възможността, която смятам за недопустима.
— Медицинското им обслужване не е толкова лошо, колкото си мислите — отвръща ми лекарят. — Все пак Асад преживя три сериозни сърдечни кризи.
— Сигурно са докарали някой лекар евреин — казвам аз, като си мисля с учудване колко абсурдно е всичко.