— Моля те, спри, моля те. Не издържам повече — плача аз.
— Обичам те — казва отново той и избърсва сълзите от лицето ми. Вече не съм сигурна чии са сълзите. За момент започвам да вярвам, че са наши, защото той е част от мен. Поне за момента.
Всичко свърши, но никой от нас не помръдва. Разрошвам косата на Ави, докато се колебая дали да задам фаталния въпрос — този, който се върти в главата ми от няколко часа. Не смеех да попитам от страх да не унищожа това, което се беше случило между нас, а и чувствах, че Ави избягва тази тема. Внезапно ме изпълни гняв, че имам право на толкова малко удоволствие. Иска ми се да вярвам, че животът продължава.
— Женен ли си?
— Много е сложно — отговаря той след кратко мълчание.
Не съм убедена, че зададох въпрос, изискващ чак толкова сложен отговор: достатъчно е едно „да“ или „не“. Освен това вече е прекалено късно — бяхме се любили. Бях си позволила удоволствието да фантазирам, че ще остана в Тел Авив и няма да се връщам вкъщи за Деня на благодарността. Виждаш ли, Ави, не е чак толкова сериозно — постъпих глупаво, че ти повярвах когато ми каза, че ме обичаш. Но аз наистина ти повярвах, и на това, което каза на терасата — че ще ме задържиш в Тел Авив завинаги, на милиони светлинни години от перспективата да прекарам празниците със семейство Зомерс. Но ти не би могъл да разбереш това, Ави, защото в Израел всички сте като едно голямо семейство, като се изключат палестинските ви братовчеди. И още нещо: аз също се влюбих в теб от първия ден, когато те видях, от деня, в който вашата армия премина границата и влезе в Ливан.
Най-после той добавя:
— Бракът ми от години не е такъв, какъвто трябва да бъде.
— Тогава защо сте все още женени?
— Защото се страхувам, че Рут не би могла да понесе раздялата. Тя е толкова крехка.
Ясна ми е цялата недоизказана история за Ави и Рут Херцог. Рут е крехка жена, чието най-голямо щастие е да приема двойствения живот на Ави. Тя ще си умре в самота, ако той изведнъж си отиде и изхвърля мръсното си бельо в нечий друг кош или сутрин измива космите от самобръсначката си в нечия друга мивка. Поне на него му се иска да вярва, че е така. От друга страна, Рут Херцог сигурно се опитва да намери подходящи думи, за да обясни на Ави, че би се чувствала по-добре, ако той си потърси късмета другаде, което всъщност той прави в момента. Това пък на мен ми се ще да го вярвам.
— Нещата се променят, Маги — казва той. — Сега, когато имам теб, нещата са по-различни.
А откога ме имаш, Ави Херцог? Това, че си бил веднъж в леглото с Маги Зомерс, не означава, че трябва да подложиш живота си на преоценка. Хвърлям поглед към часовника на нощната масичка и забелязвам, че е почти единайсет. Ави лежи настрана, подпрял глава на ръката си, и ме наблюдава. Прави ми впечатление, че все още не е започнал да събира от пода вещите си, които беше разхвърлял наоколо в забравата на страстта. Изглежда, не бърза за никъде. Аз съм тази, която бърза.
— Ави, трябва да взема един душ и да се обличам. Ще правим снимки пред министерството.
— Зная — отговаря той, без да помръдне, — ще те закарам дотам, ще те почакам и после ще се върна с теб, за да мога да те държа цяла нощ в обятията си.
А забрави ли за крехката Рут, която ще умре, ако я изоставиш? Не смея да попитам, защото животът ме е научил, че възможността да удължиш щастието си дори с няколко часа е прекалено ценна, за да не се възползваш от нея.
Докато кисна във ваната, Ави влиза и се обляга на мивката.
— Разкажи ми за брака си, защо се разведохте?
— Много е сложно да се обяснят седем години за няколко минути.
— Разполагам с достатъчно време — отговаря тихо той.
— Но не и аз — озъбвам се аз.
Ави Херцог неочаквано се бе превърнал в неприятел и макар да бях готова да дам мълчаливото си съгласие за нещо, което по принцип не одобрявах — да спя с женен мъж съвсем не бях готова да запозная този неприятел с подробности от миналото си. Чувствам Рут необяснимо близка — нещо като вина за това, че и аз съм допринесла за агонизиращата й връзка с Ави. Виждам себе си единствено като мимолетно развлечение, като приятно усещане, което помага на Ави да продължава тази връзка, да я поддържа, да я понася по-леко.
А тя как се чувства? Ами аз? Ави, които влезе вътре в мен, който вече проникна в сърцето ми, сега иска част от мозъка ми. И аз решавам да му я дам.