Выбрать главу

— Косата ти е в безпорядък и тъй като снимаме само главата и раменете ти, не е лошо да се пооправиш.

Изживявам най-тежкия, най-самотния момент в живота ми, докато се приготвям да заснема новината за връщането на шестимата израелски войници у дома.

Всички чуждестранни кореспонденти в Израел без изключение са се събрали на военното летище „Рамат Давид“ в Северен Израел и крачат напред-назад по пистата. Огромни прожектори осветяват трите транспортни боинга на „Ер Франс“; по корпусите им се виждат залепени червени кръстове и те стоят в очакване на другия край на пистата. Изглеждат тайнствени и почти сюрреалистични под обсипаното със звезди небе.

Полунощ е и размяната на затворници трябва да започне всеки момент, още щом пристигне първият автобус с палестинци от затвора в Ансар. Това ще бъде първата стъпка от сложния процес, чиято кулминация ще стане освобождаването на шестимата израелски войници.

Сред представителите на чуждестранната преса цари празнична атмосфера, журналистите се шегуват, бъбрят и отпиват кафе от термосите, които си подават. Чувствам се напълно изолирана от всички, не съм в състояние да споделя доброто им настроение. От време на време хвърлям поглед към оградения с въжета район, където семействата са в напрегнато очакване. Иска ми се да съм на мястото на всеки от тях и да броя последните минути от този безкраен кошмар.

Дик стои до мен с ръце в джобовете на униформените си панталони и протяга шия към бодливата тел, с която е оградена пистата.

— Когато пристигнат — обяснява нервно той, — палестинците ще се качат незабавно на самолетите и веднага ще излетят. Ще трябва да стоим тук още четири часа, защото самолетът с израелците ще пристигне от Женева едва след излитането на тези тук. Така че репортажът ще бъде в две части.

— Всъщност колко палестинци ще потеглят оттук? — питам аз, крачейки до него.

— Около триста и петдесет, а останалите ще отплуват с кораб от Ливан.

Крие тича след нас, останал без дъх, и крещи:

— Чакайте малко.

Спираме и го гледаме как задъхан спринтира към нас.

— Току-що съобщиха, че израелците пристигат с два отделни самолета; трима войници с единия и трима — с другия, така че между частите ще има още петнайсет минути.

Внезапно тълпата се смълчава, тъй като недалеч от нас се появяват няколко автобуса и първият от тях вече завива към входа.

— Бъди готова — нарежда Дик, — и пъхни това в ухото си. Ще има симултанен превод, в случай че някой от тях реши да каже нещо. Ние пък ще превеждаме на английски за нашите зрители.

— Кой ли се интересува? — промърморвам под носа си, като си прокарвам жицата зад врата и пъхвам в ухото си миниатюрното микрофонче.

От години те винаги приказват едно и също. Речите, посветени на тяхната революция, й пледоариите им за родната земя бяха загубили смисъла си точно както вечните израелски обещания за намиране на разрешение на проблема за разделянето на тази ивица земя. Аз вече съм почти имунизирана, откакто се превърнах в една от жертвите на тази борба, откакто понесох своята загуба.

Ринглър с лакти си проправя път през тълпата, насочил миникамерата към автобусите. Все пак си има и някои предимства да бъдеш бременна журналистка. Мястото ми е осигурено, няма блъскане и бутане за завоюване на най-добра позиция.

— Давай, Зомерс.

Камерата е насочена към главата и раменете ми и аз започвам репортажа.

— Тук е Маги Зомерс от летище „Рамат Давид“ в Израел, където всеки момент трябва да започне дългоочакваната размяна на хиляда трийсет и четиримата палестинци за шестима израелци.

Струва ми се, че постепенно започвам да губя разсъдъка си.

— Палестинците един след друг изскачат от автобусите, облечени в съвсем нови анцузи на зелени и бели райета. Още щом стъпят на пистата, очакващите ги представители на Червения кръст прерязват пластмасовите им белезници. Затворниците пеят бойната песен на Организацията за освобождение на Палестина, размахват стиснатите си юмруци и вървят безредно към очакващите ги самолети.

Внезапно и последните ми илюзии се изпаряват.

— Между освободените тази нощ има и десетина жени, членове на ООП, пленени в Ливан по време на войната, които също ще се качат на самолетите заедно с неколкостотинте мъже. А всички останали пленници ще потеглят с кораб от ливанския пристанищен град Жани. Веднага след приключването на първия етап и излитането на самолетите първите трима израелски войници ще пристигнат със специален транспортен полет на „Суис еър“, последван незабавно от втори самолет на същата компания с другите трима израелци.