— Така или иначе, причините вече са без значение — отвърна нетърпеливо той. — Няма защо да защитавам една грешка. Рут беше студена и необщителна още от самото начало и когато войната приключи за шест дни, нямах никакъв шанс да поправя каквото и да е, да не говорим пък за брак.
— Какво искаш да кажеш?
— Изведнъж Израел владееше всички тези нови територии и трябваше да асимилира хилядите араби. Най-после мечтата ни се беше осъществила и бяхме получили това, което искаме. Най-после бяхме нация.
— Какво общо има това с брака ти?
— Всичко — каза упорито той. — Бях толкова зает с работата си, че нямах време дори да помисля за нещо друго. Много повече се притеснявах за събитията по границата и за тренировките на моите парашутисти, отколкото за брака си. Личният живот беше лукс, работата ми беше нещо много по-сериозно — на живот и смърт. Израел вече не беше някаква абстракция.
— „Виновен в патриотизъм“; вероятно ционизмът бе причина и за други жени в живота ти?
Той се усмихна леко на сарказма ми.
— Мисля — отговори тихо той, — че в началото задоволявах само физическа необходимост, но после се превърна в нещо повече. Имах нужда от някаква близост, каквато не намирах в Рут. И в същото време се ненавиждах всеки път, когато я лъжех, докато накрая започнах да мразя и нея, че ме е довела до това положение.
— А защо да вярвам, че аз съм по-различна? — попитах тихо. — Защо да вярвам, че аз съм тази, която най-накрая те е накарала да се влюбиш?
Притисна пръстите ми към устните си и аз веднага изпитах познатото прималяване в стомаха си, усещането, че потъвам, което ме караше да губя своята способност за рационално мислене.
— Маги — каза той, — искам единствено теб. Ти ми даваш всичко, от което имам нужда. Аз съм на четирийсет години и съм уморен от двойствения живот. Искам да изградим нещо заедно с теб.
Разпознах приближаването на фаталната „криза на средната възраст“, на емоционалните битки, чиито жертви падат в кухните и в спалните. Внезапно се почувствах като самозван защитник на тези жертви, даже на онези, чиито съпрузи бяха проникнали в сърцето ми. Бях решена на всяка цена да оправя отношенията в петнадесетгодишния брак на Ави Херцог, преди да ограбя това, което той наричаше най-хубавия месец в живота си — месец, през който беше почувствал, че живее отново.
— Ави — казах тихо, — аз не съм за теб. Ти се нуждаеш от някой, който да ти посвети цялото си време, а аз не мога да го направя.
— Ти си за мен — отговори той, докосвайки с любов лицето ми, — защото аз те желая.
Въпреки че бях отхвърлила детето, което за мой късмет умря при раждането, че негодувах срещу баща си, който ме изпращаше в частни училища, че се съпротивлявах срещу майка си, чиято цел беше да ме подготви единствено за образцова домакиня, че се бунтувах срещу борсовия агент — мой съпруг, който можеше да ми предложи само красив живот, и че правех всичко, което беше по силите ми, за да отблъсна Ави — той все още ме желаеше. Защото, ако някой мъж те желае, може да си едновременно Лукреция Борджия, Лизи Борден и Медея и това няма да промени нищо. Ако някой мъж те иска, значи това е така.
— Твоят живот е посветен на войната, а моят — на кариерата — казах аз и отдръпнах лицето си от ръката му.
— И твоят живот е една война, Маги, твоята собствена война.
— И аз уважавам това — продължих, без да му обръщам внимание, — защото е много благородно да изпълняваш дълга си към страната; но не вярвам, че ти си в състояние да уважиш моя дълг към работата ми.
— Чувствата ми към теб нямат никакво отношение към работата и страната ми. Нямат нищо общо с войната в Ливан. Ти просто си част от мен.
Защото ако някой мъж те иска, то той те иска и това чувство го поглъща изцяло, с изключение на онова, което и преди това е било най-важното за него. А всичко започва толкова безобидно: като тръпка в слабините му всеки път, когато се сети за теб и която внезапно придобива такава мощ, че може да достигне катастрофални размери. Защото, ако някой мъж те иска, то той те иска и всичко друго става излишно.
— Не ме разбирай погрешно, — казах аз сериозно. — Уважавам причините, поради които вашата армия влезе в Ливан, въпреки че бихте могли да преосмислите някои от позициите, свързани с палестинците. Но като цяло уважавам каузата ви.
Ави поклати тъжно глава.
— Преди всичко трябва да си наясно със собствените си позиции — за войната вътре в теб.
Обаче моментът все още не беше дошъл; все още беше декември и Израел воюваше с Ливан, както Маги се сражаваше със себе си.