Лираел позна двете, които вървяха отпред — близначките Санар и Риел — безупречно въплъщение на съвършените Клеър. Тяхното зрение беше толкова силно, че почти винаги бяха на Деветдневна стража, затова пътищата им с Лираел рядко се пресичаха. И двете бяха високи и невероятно красиви, а дългите им руси коси светеха на слънцето още по-ослепително от сребърните им диадеми.
Зад тях вървяха още пет Клеър. Лираел ги познаваше бегло и ако се наложеше, би могла да си припомни имената им и родствените им връзки с нея. Нито една не й беше по-близка от трета братовчедка, но тя знаеше, че всички имат особено силно зрение. Ако в момента не участваха в Деветдневната стража, щяха да го направят утре, и вероятно го бяха правили миналата седмица.
Накратко, това бяха седем от най-значимите Клеър в целия Глетчер. Всички те заемаха важни постове, редом със задълженията си, свързани със зрението. Малката Джазел, например, която вървеше последна, беше главен касиер и отговаряше за вътрешните финанси на Клеър и търговската им банка.
Освен това, те бяха последните хора, които Лираел желаеше да срещне на място, където не биваше да бъде.
Глава четвърта
Проблясък в снега
Докато Санар и Риел водеха останалите напред, Лираел си помисли, че щеше да ги види как правят онова, което се правеше при срещата с краля и неговата кралица, която притежаваше и допълнителната привилегия да бъде Абхорсен.
Ала Сабриел и Тъчстоун не дочакаха този ритуал. Те посрещнаха Санар и Риел с прегръдки и, след като вдигнаха очилата си и свалиха шаловете, ги целунаха по двете бузи. Лираел още веднъж се наведе напред, за да чуе какво си казват. Вятърът все така духаше в погрешната посока, но беше отслабнал, така че тя долови разговора.
— Добра среща, братовчедки — казаха усмихнати в един глас Сабриел и Тъчстоун. Сега, когато виждаше лицата им, Лираел си помисли, че и двамата изглеждат много уморени.
— Видяхме ви през изминалата нощ — каза Санар — или Риел — не беше сигурна коя точно. — Но трябваше да отгатнем часа по слънцето. Надявам се, че не сте чакали дълго?
— Няколко минути — каза Тъчстоун. — Тъкмо колкото да се поразтъпчем.
— Той все така не обича много да лети — каза Сабриел, усмихвайки се на съпруга си. — Няма доверие на пилота.
Тъчстоун сви рамене и се разсмя.
— Ставаш все по-добра.
Лираел долови, че той не говори само за управлението на Хартиените крила. Като че между Тъчстоун и Сабриел протичаше някакъв полускрит поток от енергия и чувства. Те споделяха нещо невидимо, нещо, което предизвика смеха и усмивката в очите на Сабриел.
— Не видяхме, че ще останете — продължи Санар. — Предполагам, че сме разбрали правилно?
— Така е — отвърна Сабриел и усмивката изчезна от очите й. — На запад има размирици и не можем да се бавим. Можем да останем само толкова, че да се посъветваме с вас. Ако има какво да ни посъветвате.
— Отново Западът? — попита Санар и двете с Риел се спогледаха разтревожено, както направиха и останалите Клеър зад тях. — Не виждаме нищо за твърде голяма част от Запада. Там има някаква сила, която препречва всичко, освен няколко откъслечни погледи. Въпреки това, знаем, че неприятностите ще дойдат тъкмо от Запад. Виждаме отделни епизоди от това в голяма част от бъдещето, но никога не са достатъчни, за да ни бъдат от полза.
— И сега имаме много неприятности — каза с въздишка кралят. — През последните десет години издигнах шест Камъка на Хартата близо до Едж и Червеното езеро. През годините останаха само два, а нямам време да продължа да поправям останалите. Сега отиваме там, за да сложим край на настоящия проблем и да опитаме да открием източника му, но не съм сигурен, че ще успеем. Особено след като е достатъчно силен, за да се скрие от зрението на Клеър.
— Невинаги силата е тази, която може да заслепи нашето зрение — каза една Клеър, най-старата от присъстващите. — Не е дори и злото. Съществуват незабележими сили, които отклоняват нашето зрение поради причини, за които можем само да гадаем, а винаги съществува и простият факт, че ние виждаме твърде много бъдещи събития и то съвсем за кратко. Навярно онова, което ни заслепява около Червеното езеро се дължи на този факт.
— Ако е така, тогава то чупи и Камъните на Хартата с кръвта на маговете на Хартата — каза Тъчстоун. — И привлича към себе си мъртвите и Свободната магия по-силно отвсякъде другаде. От цялото Кралство, районът на Червеното езеро и подножието на Маунт Абед е този, който най-силно се опълчва срещу нашето управление. Преди четиринайсет години двамата със Сабриел си обещахме, че ще издигнем отново Камъните на Хартата, ще възстановим селата, а хората отново ще бъдат свободни да се върнат към живота и работата си, без да се страхуват от мъртвите и Свободната магия. Направихме го от Стената до Северната пустиня. Но не можем да победим онова, което ни се противопоставя на запад. С изключение на самия Едж, тази част на Запада продължава да бъде пустошта, в която Керигор я превърна преди двеста години.