От това, което съм чел — ще ми се смееш, защото е много необичайно, — според онова, което съм сънувал, вярвам, че самият Капан за светкавици се състои от две полусфери от досега неизвестен метал, заровен на около три до пет метра под хълма, за който установихме, че е напълно изкуствен и много трудно може да бъде разрушен, заради всички онези странни строителни материали. Включително и кости, ако можеш да повярваш. Сега разкопаването върви много по-бързо, и предполагам, че до няколко дни ще направим нашето откритие. Бях запланувал на този етап да продължа към Велизар, за да се срещнем, като временно преустановя експеримента за няколко седмици. Ала здравословното ми състояние е такова, че ми се струва разумно да се върна в Анселстиер, далече от този студен въздух. Ще взема със себе си полусферите, след като си осигурих съответните разрешителни за внос от чичо Едуард. Предполагам, че са необичайно плътни и тежки, но се надявам да успея да ги превозя от Червеното езеро надолу по реката към морето, а оттам до едно малко местенце северно от Нолхейвън на западния бряг. Там има една запустяла дъскорезница, която съм пригодил за употреба като експериментална станция. Тимъти Уолак — един от моите състуденти в Съндър, макар че той е четвъртокурсник — вече би трябвало да е там и да е монтирал Инкубатора за светкавици, който съм проектирал, за да захранвам полусферите. Наистина е приятно да имаш лични средства и влиятелни роднини, нали? Би било много трудно да свърша всичко без тях. Имай предвид, че очаквам баща ми да бъде много ядосан, задето съм похарчил джобните си за цели три месеца за стотици гръмоотводи и километри от свръхтежка медна тел!
Ала всичко това ще оправдае разходите, когато превозя Капана за светкавици до своята експериментална станция. Сигурен съм, че бързо ще успея да докажа, че полусферите могат да съхраняват огромни количества електроенергия, извлечена от бурите. След като разгадая загадката как да извличам отново тази енергия, ще трябва просто да ги възпроизведа в по-малък мащаб, и ние ще разполагаме с нов източник на неограничена, евтина енергия! Суперакумулаторите на Сейър ще захранват градовете и индустриите на бъдещето! Както виждаш, моите мечти са големи, колкото и сериозно надутата ми глава. Нуждая се от теб да дойдеш и да я смалиш, Сам, с някаква критика по повод моята личност или способности!
Всъщност надявам се, че ще успееш да дойдеш и да видиш моя Инкубатор за светкавици в целия му блясък. Опитай се, ако изобщо е възможно, макар да знам, че не обичаш да прекосяваш Стената. От последния ми разговор с чичо Едуард разбирам, че родителите ти са вече в Анселстиер и обсъждат плановете на Королини да заселят бежанците от Юга във вашите пустеещи земи близо до Стената. Може би ще успееш да съчетаеш посещението си до тях с някое кратко отклонение, за да видиш работата ми?
Във всеки случай, очаквам с нетърпение да те видя съвсем скоро и оставам твой верен приятел,
Ник остави писалката и духна листа. Не че се налагаше, помисли си той, докато гледаше размазаните редове, по които се беше разтекло мастилото, подигравайки се с неговия краснопис.
— Хедж! — извика той, облягайки се назад, за да потисне пристъпа на замаяност и гадене. Сега тези пристъпи го спохождаха често, особено след като се съсредоточаваше над нещо. Освен това страдаше от косопад, а венците му бяха разранени. Само че беше невъзможно да е скорбут, защото менюто му бе разнообразно и всеки ден пиеше по чаша прясно изцеден лимонов сок.
Тъкмо се канеше отново да повика Хедж, когато мъжът се появи на вратата на шатрата. Облечен като варварин, както винаги, но въпреки това много полезен. Както би могло да се очаква от един бивш сержант от граничното разузнаване.