— Така е — побърза да се съгласи Лираел. Кой би желала да чисти тоалетни или да мие съдове повече, отколкото се налага?
— Не беше нещо обичайно да ни възлагат постове, преди да сме навършили осемнайсет — продължи Риел. — Но ние помолихме и Стражът се съгласи да ни възложат истинска работа. Затова постъпихме в екипажа на Хартиеното крило и се научихме да летим. Това беше по времето, преди завръщането на краля, когато всичко беше много по-опасно и несигурно, затова извършвахме много повече въздушни патрули, и летяхме много по-надалече, отколкото сега.
— След като бяхме летели едва година, зрението се пробуди в нас. Годината можеше да бъде ужасна, изпълнена с надежди и очакване на този дар, но ние бяхме твърде заети, дори за да мислим за него. Мислиш ли, че истинската работа би могла да помогне и на теб?
— Да! — отвърна разпалено Лираел. Някакъв пост щеше да я избави от детската туника и да й даде възможност да носи дрехите на работеща Клеър. Освен това, той щеше да й осигури място далече от по-малките деца и леля Кирит. Дори би могла да стои настрана от пробужданията, в зависимост от естеството на работата.
— Въпросът е каква работа би била най-подходяща за теб? — размишляваше Санар. — Не мисля, че някога сме те виждали, така че това няма да ни помогне. Има ли пост, който особено да желаеш? Рейнджърите? Екипажа на Хартиеното крило? Търговската кантора? Банката? Строителство и благоустройство? Лазарета? Парното отделение?
— Не зная — каза Лираел, опитвайки се да помисли за всички най-разнородни дейности, които извършваха Клеър, освен дежурствата в служба на общността.
— В какво те бива? — попита Мирел. Тя оглеждаше Лираел от главата до петите, като очевидно я преценяваше като потенциален член на рейнджърите. Леко сбърченият й нос показваше, че явно няма особено високо мнение за способностите на Лираел. — Как се справяш с меча и стрелбата?
— Не много добре — отвърна виновно Лираел, припомняйки си всички тренировки, които беше пропуснала напоследък, защото бе предпочела да се отдаде на меланхолията в стаята си. — Струва ми се, че съм най-добра в Магията на Хартата. И в музиката.
— Тогава може би е най-добре да летиш с Хартиените крила — каза Санар. После се смръщи и погледна останалите Клеър. — Макар че четиринайсет навярно е твърде ранна възраст. Те могат да й окажат много лошо влияние.
Лираел хвърли един поглед към Хартиените крила и не можа да възпре лекото потръпване. Харесваше й идеята да лети, но Хартиените крила малко я плашеха. Имаше нещо зловещо в това, че бяха живи и имаха своя самоличност. Какво би станало, ако й се наложеше непрекъснато да говори с някое от тях? Не обичаше да разговаря с хора, камо ли с Хартиени крила.
— Моля ви — каза Лираел, следвайки мисълта си до най-логичното място, където можеше най-успешно да избегне хората. — Струва ми се, че най-много бих искала да работя в Библиотеката.
— Библиотеката — повтори Санар с тревожен вид. — Това може да се окаже опасно за четиринайсетгодишно момиче. Или дори за жена на четиридесет, впрочем.
— Само отчасти — каза Риел. — В Старите етажи.
— Не може да работиш в Библиотеката и да не ходиш на Старите етажи — каза сериозно Мирел. — Поне от време на време. Аз самата не бих изгаряла от желание да ходя в някои части на библиотеката.
Лираел ги слушаше, питайки се за какво говорят. Голямата библиотека на Клеър беше огромна, но тя никога не беше чувала за Старите етажи.
Познаваше добре общото и разположение. Тя имаше форма на черупка на наутилус, един дълъг тунел, който се виеше към планината в непрекъснато стесняваща се спирала. Тази главна спирала представляваше невероятно дълга, извита рампа, която водеше от високите части на планината до нивото на дъното на долината, разположено на неколкостотин метра по-долу.
От главната спирала излизаха безброй други коридори, стаи, зали и странни пещери. Много от тях бяха пълни с писмения архив на Клеър, който документираше предимно предсказанията и виденията на много поколения пророчици. Но те съдържаха и книги и документи от цялото Кралство. Книги за магии и мистерии, съдържащи както древно, така и ново познание. Свитъци, карти, заклинания, рецепти, описи, приказки, истински истории и само Хартата знаеше какво още.
Освен всички тези писмени произведения, Голямата библиотека бе подслонила и други неща. В нея имаше стари оръжейни складове с оръжия, които не бяха използвани от столетия, но си оставаха все така ослепително нови. Имаше помещения, пълни със странни вещи, които никой не знаеше как да използва. В някои стаи стояха шивашки манекени, облечени от глава до пети, демонстрирайки модата от времената на предишните Клеър, или безумно различните костюми на варварите от Север. Имаше оранжерии, за които се грижеха привидения, със символи на Хартата за светлина, които светеха като слънцето. Имаше стаи, които тънеха в пълен мрак, поглъщайки светлината, както и всеки глупак, решил да влезе неподготвен.