Далеч от планинската верига Драккес се издигаше Магея Ле. Нейните студени и брулени от ветровете хълмове бяха защитени от магия и превърнати в дом на природни и стихийни владетелки, деца на божествата, които обичаха да скитат из световете и да лудуват. Много от феите, самодивите, орисниците и природните кралици бяха родени там, макар малко от тях да живееха във висините. Повечето властваха по земята, сред Простосмъртните. Като например Кралицата на горските духове, Богинята на дърветата Довладда (сама приела образа на свещеното дърво), Господарката на водната шир, Заклинателката Ско, Демората Рилке, Покровителката на елементалите. Всъщност тя живееше отвъд Портата на Ветровете, чиито деца бяха духовете на въздуха. В Магея Ле живееха и Трите Мойри Съдбописки. Тяхното присъствие крепеше и даваше сила на магията на живота, която бликаше от децата на Магея. Поради това тяхната крепост бе непобедима. Разрушаването й би било равнозначно на гибел.
Пегасите бяха независими от влиянието на обитателите на Магея. Те също бяха магически създания. Нямаха дом, затова пък летяха по целия свят. Те се подчиняваха на природата на сезоните и можеха да променят времето чрез магически символи, които описваха в полет. Но никой не можеше да улови Пегас.
С приближаване към центъра на света, където се раждаха най-великите владетели и магьосници, магията се наслояваше и проникваше и в най-обикновената материя. Светът ставаше опасно магически.
По брега на океана, върху стабилна скална верига, се издигаше редица от девет високи замъка, свързани с обща крепостна стена. Владенията на деветте братя Рай Зедари бяха първоизточниците на единствените в света рицари, боравещи с меч и магия. Син на третия брат от рода пръв бе обуздал и покорил Невидимия дракон, Господаря, преди 1870 години. И въпреки огромната власт и могъщество, които притежаваше, рицарят защитаваше Правото и Доброто, без да управлява или да бъде управляван. Противното значеше смърт.
Навътре в океана живееха сиреновите риби. Техният град във водата не приличаше на нито един друг град на повърхността. Той се наричаше Белден — е — Стрехекен. Това е град, който не е създаден от човек и който не е виждан от човек. Формите му са нетрайни и подвижни като материята. Нестроените от хора кули се извисяваха нагоре към слънцето, мъчейки се да уловят и съберат всичката му светлина, хилядократно отразена в бисерночистата вода. Сирените пазеха своята крепост. Тя е твърде ценна за живота в целия океан. И въпреки това те бяха привлечени от света на хората. Странен е той за тях, но особено много харесваха човешките мъже. Сирените обожават да пеят. Гласовете им са омагьосващи и са предназначени за крехките мъжки души. Те единствени можеха да видят божествените им тела. Гласът на сирената убива.
Водната крепост излизаше на повърхността когато една от многото луни, Мутинси, скриеше слънцето. Това бе толкова рядко, че седем поколения нямаха в родословното си дърво жертва на изплувалото владение. Защото всеки видял прозрачния замък, не доживяваше да види слънцето отново. А когато кулите се подадяха над водата и се издигнеха до височината на връх Радензам, между планината и подводния град се материализираше прозрачния Аскон — е — Скетал, домът на духовете и ветровете. Този безплътен и неуловим иначе град съществува отвъд Портите на Ветровете и е невидим дори за безсмъртните. Обитателите му пируваха и бродеха по земята, докато слънцето не изгрееше и замъкът от морска пяна се потапяше за още хилядолетие.
Най-великият дом, без съмнение, бе столицата. Построена върху реален извор на магия, тя имаше формата на око. Легендата казваше, че градът е възникнал, за да гледа към и да бъде наблюдаван от боговете. Формата му е била предварително начертана и проектирана. Адептите, които се раждаха в Ескода Рила, разделяха магията от източника. Там властваше великият Господар Вездал, надарен с безсмъртие и мощ, равна на божествената. Той е предвождал много войни и се плашеха от него враговете му, защото бе безсмъртен и гневът му изпепеляваше земята.
После над тънката резка на океанския хоризонт бавно и красиво просветля наниз от тринадесет луни — кръглолики, млади, меки, подредени по големина…
А отгоре им покровителствано се надвесиха пръстените на Болдонох и Халомей с прекрасното отражение на светлината, пречупена през мехурчеста скала, червено злато и Лунномостен камък…