…Рил стоеше на ръба и свързваше целия свят в главата си с образи, история, имена и легенди. Изобрази още два подводни града, едниният бе обиталище на водни призраци, а другият бе потънал при сътворението на реалността. Той полагаше основите, но пътя, който светът щеше да следва зависеше от обитателите му.
Изведнъж в спомените му нахлуха каменните статуи. Страх скова душата му. Това не бе негово видение и той не го искаше в своя свят. Беше запомнил всяка фигура, движение, детайл. Всичките хиляди монументи се подредждаха независимо от него и съзнанието му започна да ги предава на камъка.
Не можеше да повярва, че съдбата се е погрижила за липсващия сегмент във веригата по този начин. Злото. Той не бе включил противоположни елементи на тези, с които бе конструирал. Жестокостта на нематериалните силуети го обърка и вся страх. Той дори не можеше да спре, а не можеше и да ги унищожи. Те щяха да разрушат неговия свят с битката, която щеше да последва. О, богове! Вселенският разум се бе постарал да уравновеси силите, създавайки ужасната картина на Тъмния хаос. Ето за какво бяха статуите!
Божествената дарба на Рил успя да надделее. Той трябваше да диктува напластяването. Започна да рисува в ума си мястото на Злото. Рязкото противоречие трябваше да се омекоти. Най-после разбра как да го вмъкне без да причини катаклизма, който бе заложен в нехармоничността на две така неизбежни сили. Рил раздели океана на две равни части. Направи рязка границата между деня и нощта. Мракът покри злото с плътна черна завеса, с която другата нощ не можеше да се пребори, защото бе пълна с искрящи звезди. Наложената воля над нещо, независимо от неговото въображение, накара света да трепне като разклатена от росна капка гладка езерна повърхност.
Рил изпита облекчение. Бе спасил собственото си въображение. Силата препускаше в тялото му. Той вдигна ръце. Беше готов.
— АЗ СЪТВОРЯВАМ СВЕТА НА СВЕТОВЕТЕ — ЛИРИКА!
Магията избухна и обви тялото му. Огнен стълб изригна от камъка и обля небето в пламъци. Земята потрепери. Рев разцепи тишината и природата се събуди. Амулетът предаваше неговия свят в ръцете на Вселената.
Бог Рил Алак създаде Лирика