Кума Лиса изминала три планини и стигнала в четвъртата. Там било царството на Змея, чиито били всички тия стада. Влязла в двореца. А дворецът бил от мрамор, богато украсен, много по-хубав от тоя на Кузмановия тъст.
— Какво те носи насам, Кума Лисо? — запитал цар Змей.
— Дошла съм да ти спася живота, царю честити. Скоро се скрий, че след мене идват цар Огън и царица Светкавица. Страшни са и двамата. Всичко палят и изгарят. На пепел обърнаха всичките ти стада: и овцете, и свинете, и кравите, и конете, и камилите. Дори и пастирите не пожалиха. Насам летят и ти се заканват. „На въглен ще го превърнем“ — казват. Скрий се, додето е време!
Змеят се уплашил. Почнал да се гърчи и свива от страх.
— Къде да се скрия, Кума Лисо? Научи ме!
— В твоята градина има стар дъб, стогодишен. Средината му е прогнила. Бягай, та се скрий в него, додето минат!
Царят Змей послушал лисицата. Направил, както го научила тя.
Кума Лиса пратила два заека при гостите — да им показват пътя към двореца.
Минали те край пастирите и ги запитали чии стада пасат. Всички отвърнали, че стадата са на Кузман Богаташа. Припнали по-нататък и видели, че идват три колесници: в едната седи царят, в другата — Кузман с жена си, а в третата — царедворците.
— Ние сме пратени да ви водим — рекли им зайците.
— Добре, водете ни! Дошли до стадото овце.
Царят попитал:
— Чие стадо пасете, овчари? Голямо ми се вижда: ще да има три хиляди овце.
— То е стадото на Кузман Богаташа.
Обърнал се царят към Кузман и му казал:
— Много овце имаш, мили зетко; да ти са живи!
— Дал Господ — отвърнал Кузман. — И всекиму да дава повече, отколкото на мене.
Препуснали по-натам. Стигнали до стадото свине. Младата княгиня попитала:
— Ей, свинари! Чие е това голямо стадо?
— На Кузман Богаташа.
Пак рекъл царят на зетя си:
— Много богат си бил наистина, зетко. Ти имаш повече от две хиляди свине.
— Дал Господ — отговорил и тоя път Кузман. — Дано на другите даде повече, отколкото на мене.
Минали сетне край конете, кравите и камилите.
Запитвали пастирите чие стадо пасат. Отвръщали им, че и тия стада са на Кузман Богаташа.
Най-сетне стигнали в царството на Змея. Кума Лиса ги посрещнала и въвела в големия дворец. Влязъл царят и почнал да се чуди: толкова хубаво и богато било наредено всичко там! Седнали да ядат, да пият и да се веселят. Че ден, че два, та цяла неделя. Толкова изобилни били гозбите, толкова вкусни плодовете, толкова сладки вината, че на никого се не ставало от трапезата.
По едно време лисицата казала на Кузман:
— Стани, та ела с мене! Стига си ял и пил: време е да се заловиш за работа.
Тръгнал Кузман подир Кума Лиса и я попитал за каква работа говори.
— Повикай царя и царедворците — рекла му тя, — па ги отведи в градината! Ще видиш там един стар дъб, стогодишен. Най-високото и най-дебелото дърво. В хралупата му се е скрил царят Змей, чийто е тоя дворец. Убийте го!
Върнал се Кузман и казал на мъжете:
— Хайде да се поразходим в градината!
Излезли. Отвел ги царският зет при големия дъб и им казал:
— Хайде да видим кой е най-добър стрелец от нас. От сто разкрача ще мерим в хралупата на тоя дъб. Който забие най-много стрели, той ще излезе пръв.
Почнали да мерят. Всички били добри стрелци, но Кузман — нали бил ловец — излязъл пръв. Толкова стрели забили в прогнилия дънер, че направили Змея на решето.
Оттогава Кузман Богаташа останал да владее имота на Змея заедно с жена си. Те са още живи и здрави и много хора от околните земи им отиват на гости. Кума Лиса също сяда на трапезата и яде кокошка след кокошка. Както се вижда, тя е решила да изяде всички кокошки на оня край. Но никой не й се сърди, защото ги е заслужила.