— Мечок.
— Колко голяма следа обаче! — възкликна барон Майкъл.
— Това е дядото на всички мечки — каза херцогът.
Тал беше слушал приказки за такива мечоци, но те бяха избити до крак още по времето на дядо му. Бяха от вида Джахаро Милака, мечките Сиви муцуни, от легендите на неговото племе. Обърна се към херцога:
— Познавам тази порода по сведения. В повечето случаи са агресивни. Сега е пролет и е почти сигурно, че този е мъжки, тъй че ще си търси самка и няма да гледа с добро око на нищо, което не зачита територията му. — Огледа дърветата.
— Близо е. В стъпката все още има влага. Въздухът щеше да я е изсушил за по-малко от час.
— Колко е голям според вас? — попита херцогът.
— Поне дванайсет стъпки. — Тал махна към слугите. — Стрелите само ще го раздразнят. Трябват ни по-тежки оръжия.
— Какво предлагате?
— Донесохте ли катапулт? Херцогът се усмихна.
— Убивал съм мечки.
Тал реши да пренебрегне протокола.
— Аз също, ваша светлост, но най-голямата кафява мечка, която сте виждали, е нищо в сравнение с мечката Сива муцуна. Ако напада, не можете да я спрете дори с тежък арбалет. С други мечки можете да паднете и да се престорите на умрял, и навярно ще ви помачкат малко, докато не им омръзне, и ще си идат. Тази обаче ще ви разкъса. Откъсва главата на човек с едно захапване.
— Май ще е най-добре да побегнем още щом го видим — рече барон Юживни.
— Никой не може да ги надбяга — каза Тал и тръгна към слугите. — На късо разстояние догонват кон и го повалят с един удар в гръбнака.
Херцогът остана на място, докато останалите тръгнаха подир Тал.
— Не ме съветвате да се откажа от лова на този звяр, нали, скуайър?
— Не, ваша светлост. Съветвам ви за по-добър избор на оръжия.
— И по-точно?
— Бих предпочел тежки пики, но и копията за глигани ще свършат работа — отвърна Тал през рамо.
Херцог Оласко направи една крачка към тях… и изведнъж зад него се разнесе рев, който разтърси дърветата. Гърлен вой с пронизителна нотка, съчетан със стържещия звук на чупещо се на две дърво. Тал бе готов да се закълне, че нищо живо не може да издаде такъв звук.
Обърна се мигом — другите стояха замръзнали — и видя как грамадният кафяв звяр изригва от дърветата на по-малко от десетина разтега от херцога. Каспар се извъртя мигновено, готов сякаш да посрещне нападащ го човек, леко присвит, с лъка в лявата ръка, камата му сякаш изхвърча сама в дясната.
Лейди Наталия извика:
— Помогнете му!
Тал захвърли лъка, скочи и изтръгна тежкото копие за глигани от ръцете на единия зяпнал слуга. Другият изглеждаше готов да побегне и той му извика:
— След мен!
Хукна покрай двамата барони и ревна:
— Отвлечете го!
Херцогът не помръдна, докато животното не се озова почти върху него, но в последния момент се хвърли наляво. Мечокът замахна към него с лявата си лапа и го тласна в посоката, в която вече се бе засилил. Ако се беше хвърлил в другата посока, щете да загине с прекършен гръбнак. Всъщност ако питаха Тал, вече си беше загинал.
Защото беше получил убийствен удар и не помръдваше: или бе изпаднал в безсъзнание, или се преструваше на умрял. Инерцията на гигантския мечок го изтласка още няколко разтега напред, след това той се завъртя и се обърна, готов да връхлети. Двамата барони и Наталия пуснаха тетивите и две от стрелите улучиха звяра. Той се обърна и изрева, с което даде нужното време на Тал да притича до херцога и да застане над него.
Щом видя пред себе си противник, който не бяга, мечката се обърна към него. Тал вдигна високо с две ръце копието за глигани и извика колкото му глас държи — нечленоразделен рев, наподобяващ животинския вой.
Мечката се спря само на четири стъпки от него и се надигна на задните си лапи. Изрева яростно, а Тал се присви и заби широкото острие под гръдната му кост. Звярът нададе вой и отстъпи. Тал отново се присви и натисна още по-силно. Широкото острие се вряза дълбоко, кръвта швирна и потече по кафявата козина на звяра. Подивял от болката, мечокът отново отстъпи, но Тал го последва, натискаше копието с всичка сила.
Кръвта потече като река, засъбира се на червено-кафява локва на земята. Огромният звяр замаха с лапи и Тал отново натисна дълбоко.
И пак, и пак. Накрая звярът залитна и падна на една страна. Без да губи време, Тал сграбчи херцога за дясната ръка и го повлече настрани.
— Мога да стана, скуайър — каза немощно Каспар.
Тал му помогна да се изправи. Херцогът изглеждаше зашеметен, но иначе бе непокътнат, само дето се движеше бавно.
— Този удар в ребрата ще го усещам поне седмица при всяко поемане на дъх.
— Ранен ли си? — извика Наталия и дотича при тях. Двамата барони се доближиха, с лъковете в ръце.