Каспар му беше в дълг. Тъй че как да приеме служба при него, без да изглежда прекомерно нетърпелив? Идеята му да убие принц Матю и да накара Каспар да се намеси в негова защита вече изглеждаше повече от приемлива. Магнус беше прав — статутът на Тал като шампион на Двора на майсторите му печелеше много привилегии, но какви бяха задълженията му? Замисли се над това.
Знаеше, че може да провокира немалко социални ситуации, в които принц Матю щеше да се окаже принуден да го извика на дуел. Някой щеше да настои да е до първо пускане на кръв, а Тал можеше да го убие „неволно“. Нещастие, но такива неща се случват. „Иронията е, че ми се случват доста често“, помисли си. Не, това нямаше да мине, защото един дуел щеше да е въпрос на чест и макар че кралят може би никога повече нямаше да го допусне в двореца…
Кръчмарска свада? Матю посещаваше някои долнопробни бордеи и хазартни зали. Ходеше „предрешен“, въпреки факта, че всички го познаваха, и използваше положението си като голямо предимство.
Тал отхвърли и тази идея. Не беше достатъчно публично.
Не виждаше лесен начин да го убие така, че да попадне в магическото място между възможността да му простят или да го обезглавят. А дори и да кацнеше на това магическо място и Каспар да се намесеше в негова полза, това щеше да изплати дълга на Каспар. А на Тал му харесваше да разполага с този дълг.
Не, реши той и стана, нямаше да убие принц Матю. Хрумна му друга идея. Седна отново и помисли над нея. Реши, че не е преценил достатъчно добре ролята си. Можеше просто да има начин да стане персона нон грата в Ролдем. Можеше да се опази от дръвника на палача и в същото време да изглежда така, че за него няма бъдеще в обществените среди на Ролдем. В който момент щеше да изглежда, че няма друг избор, освен да приеме службата при херцога.
— Паско — извика той и след миг в стаята влезе Амафи.
— Ваше великолепие, с какво мога да ви бъда полезен? — попита на езика на Островите.
— Къде е Паско? — на свой ред попита Тал и му махна с ръка за панталоните.
Бившият убиец му ги подаде.
— Отиде на пазар, ваше великолепие, да купи храна. Какво ще заповядате?
Тал помисли малко и отвърна:
— Струва ми се, че моментът е подходящ да се научиш да бъдеш валет.
— Валет ли? Ваше великолепие, не знам тази дума.
Тал беше забравил, че говори на ролдемски, език, с който Амафи едва се справяше.
— Ил камериере персонале — каза му Тал на квегански.
— А, личен слуга — отвърна Амафи на Кралската реч, както бе известен езикът на Островите. — Преживял съм известно време с хора от потекло, тъй че ще е дреболия да се науча от какво се нуждаете. Но с Паско какво ще стане?
— Боя се, че Паско скоро ще ни остави. — Тал нахлузи ботушите си. — Семеен проблей. Трябва да се върне при баща си на север в Латагор.
Амафи не попита за подробности. Каза само:
— В такъв случай ще се постарая да го заместя добре в грижите за удобството ви.
— Обаче ще трябва да поработим още върху ролдемския ти. — Тал превключи на ролдемски. — Отивам в Двора на майсторите. Изчакай Паско и му кажи да започне да те запознава с ежедневните ми занимания и потребности. Ще ти обясни в движение. Стани като негова сянка за известно време и наблюдавай. Питай, стига въпросите ти да не притесняват мен или някой, с когото съм, иначе си ги затаявай, докато двамата не останем насаме. Кажи му да дойде в Ремарга по обед и да ми донесе чисти дрехи. След това ще хапна в… „Болдуин“, отвън край Големия канал, после малко карти следобед в „Депанов“. Ще се върна да се преоблека в нещо по-подходящо за вечеря.
— Да, ваше великолепие.
— И стига с това „великолепие“. Казва се „благородие“. Тал си облече същата риза, която бе носил предния ден, метна небрежно жакет на лявото си рамо и грабна сабята.
— Сега си намери някоя работа, докато Паско се върне. Ще ви видя и двамата на обед.
— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.
Тал излезе и затрополи по стълбите. Затегна сабята на кръста си и намести жакета на рамото си. Беше топъл ден и той бе решил да е без шапка. Докато вървеше към Двора на майсторите, мислеше колко точно може да си позволи да навреди на кралска особа, без да си навлече прекалено големи неприятности.
Утринното слънце, топлият океански бриз, споменът за страстната любов с лейди Наталия — всичко това в съчетание въодушевяваше Тал и духът му бе окрилен. Докато стигне до Двора на майсторите, вече имаше план как да унизи една кралска особа, без да стигне до бесилката, и се беше убедил, че това дори може да се окаже забавно.