Докато вървеше, Тал се остави на старите си ловни инстинкти. Преди години бе научил, че един голям град не е с нищо по-различен от гъст лес и че уменията, които бе усвоил като дете сред планините далече на север, отвъд морето, могат да го опазят жив във всеки град. Всяко място си имаше свой ритъм и скорост, своето усещане за динамика, и приспособеше ли се човек добре в тази среда, заплахите и възможностите за лов се разпознаваха точно толкова лесно, колкото и в дивите лесове.
Преследвачът му отчаяно се стараеше да се държи на подходящото разстояние и щеше да остане незабелязан от всеки друг, не толкова добре привикнал с околната среда като Тал. Този район на града му бе познат толкова добре, колкото на всеки роден тук, и той знаеше, че може да се отърве от „опашката“ си, когато реши. Но все пак изпитваше любопитство кой го преследва, и по-важното — защо.
Престори се, че се препъва, само колкото да наруши ритъма на вървежа си, та преследвачът да разкрие местонахождението си, след което продължи. Зави надясно и се шмугна в арката на входа на едно шивашко ателие, което често бе посещавал. Не посегна за сабята, а ловко извади кама от колана си и зачака. Точно в очаквания миг мъжът по петите му зави на ъгъла и се озова пред него.
Тал го сграбчи за дясното рамо, натисна надолу, изви ръката и я издърпа. Непознатият опита да реагира, но Тал беше по-бърз. Преследвачът направи точно каквото бе предвидил: поколеба се за миг, след което инстинктивно се дръпна. Тал се възползва от инерцията му и го завъртя. И преследвачът се озова притиснат във вратата, с камата на Тал на гърлото му.
— Защо ме следиш? — изсъска Тал в ухото му тихо, за да не разбуди спящите над ателието.
Мъжът се оказа бърз — ръцете му посегнаха към камата още преди да бъде изречена последната сричка. Освен това не беше глупак, защото осъзна, че е в безнадеждно положение, миг преди Нокът да бъде принуден да забие острието в гърлото му. Вдигна бавно ръце да покаже, че са празни, и отвърна шепнешком:
— Ваше великолепие! Не ви мисля злото! Сабята и камата ми още са на колана! — Говореше езика на Островното кралство.
— Кой си ти?
— Петро Амафи.
— Амафи? Квеганско име. Но говориш езика на Островите.
— Пребивавам в Саладор вече от много години и да ви кажа честно, не владея добре ролдемски, затова прибягвам до Кралската реч.
— Защо ме следиш, Амафи? — повтори Тал.
— Наемен убиец съм по занаят. Платено ми е, за да ви убия.
Тал леко отстъпи — все пак задържа ножа на гърлото му, — за да може да го огледа.
Петро Амафи бе по-нисък от неговите близо метър и деветдесет, с широки рамене и издути гърди. Облеклото му го отличаваше като чужденец: носеше странно дълга туника, стегната на кръста с черен кожен колан, и вместо дългите панталони с широко дъно, предпочитани от мъжете с усет към ролдемската мода този сезон, беше с гамаши и леки обуща. Имаше мустаци и бакенбарди и носеше плъстена барета с катарама и перо на лявата страна. Лицето му беше тясно, с дълбоко хлътнали очи, издаващи повече злоба, отколкото лисичият му вид.
— Не ми мислиш злото, но си убиец, комуто са платили, за да ме убие. Доста противоречиво, не си ли съгласен? — отбеляза Тал.
— Нищо не печеля, ако скрия истината, ваше великолепие. Невежеството ви пази живота ми. Ако ме убиете, ще се чудите кой ме е наел.
Тал се засмя.
— Вярно е. Значи сме в импас, защото ако ми кажеш, ще трябва да те убия. Тъй че в твоя изгода е да не ми кажеш. Но не мога да изкарам остатъка от живота сив чакане да ми издадеш кой те е пратил, тъй че не печеля нищо, ако те държа жив.
— Чакайте! — каза Амафи и вдигна умолително ръка. — Не съм тук, за да ви убия. Наеха ме за това, но ви наблюдавам почти от седмица, преди да напуснете Саладор, и искам да се спазарим.
— За живота ти?
— Нещо повече, ваше великолепие. Позволете ми да ви служа.
— Искаш да те наема на служба? — възкликна невярващо Тал.
— При това с най-голяма охота, ваше великолепие. Всеки мъж с вашите умения ще е добър господар, защото видях как се дуелирате в Двора на мечовете в Саладор и съм ви наблюдавал как играете на карти в бирариите. Печелите само толкова, че да не събудите подозрения, но сте майстор в измамите. Добре дошъл сте в домовете на големци и почти големци. Възхищават ви се мъжете и сте желан от жените. Нещо повече: никой досега не е постигал това, което вие току-що направихте — от ловец да ме превърнете в жертва. Но най-показателното от всичко, вие сте шампионът на Двора на майсторите, най-великият сабльор на света, а според кръжащата мълва сте тайно на служба при херцог Каспар Оласко. А този, който служи на хора като Каспар Оласко, може само да жъне възход. Иска ми се да поживея щастливо с вас. Леко отмести с пръст върха на ножа от гърлото си — Тал му позволи да го направи.