— Разбира се — рекъл Нигъл, макар сърцето му да било изпълнено с други думи и в момента да било само меко, без изобщо да го усеща добро. — Бих могъл да отида. Ако наистина се тревожиш, ще отида.
— Тревожа се и още как. Де да не бях куц — казал Енори.
И така Нигъл тръгнал. Разбирате ли, било ужасно неловко. Енори му бил съсед, а всички други били много далеч. Нигъл имал велосипед, а Енори нямал, а и не би могъл да го кара. Енори бил с куц крак, истински куц крак, който здравата го болял: това трябвало да се помни редом с киселата му физиономия и хленчещия глас. Разбира се, Нигъл пък имал картина и време едва колкото да я довърши, но изглежда това било нещо, което Енори, а не Нигъл, трябвало да има предвид. Енори обаче не обръщал внимание на картините, а Нигъл не можел да промени това. „Проклятие!“ рекъл си той, докато отивал за велосипеда си.
Било влажно и ветровито и се смрачавало. „Днес повече няма да мога да работя!“ помислил си Нигъл и през цялото време, докато карал, или ругаел под нос, или си представял мазките на четката по планината и по разпъпилите листа до нея, които за пръв път си бил представил тази пролет. Пръстите му потрепвали върху кормилото. След като излязъл от сайванта, съвсем точно видял по какъв начин да постигне този блестящ листак, който рамкирал гледката на далечната планина. На сърцето му обаче легнал камък, някакъв страх, че сега вече никога няма да получи възможност да изпробва новооткрития похват.
Нигъл намерил доктора и оставил бележка на зидаря. Приемната на зидаря била затворена, а той самият си бил отишъл вкъщи да се топли на огнището. Нигъл се измокрил до кости и се простудил. Докторът не потеглил така бързо като Нигъл. Пристигнал на другия ден, защото тъй му било удобно, а дотогава вече трябвало да се оправя с двама пациенти, живеещи в съседни къщи. Нигъл бил на легло с висока температура, а в главата му и на тавана се образували чудни мотиви от листа и преплетени вейки. Това, че госпожа Енори имала само настинка, не го успокоило. Обърнал лице към стената и се заровил в листата.
Някое време бил на легло. Вятърът продължил да духа и отвял още много от керемидите на Енори, а също и някои от Нигъловите: започнал да тече собственият му покрив. Зидарят не идвал. Нигъл хич не го било еня, във всеки случай поне за ден-два. После изпълзял от леглото да потърси нещо за хапване (Нигъл нямал жена). Енори не наминал да го види: дъждът се бил заял с крака му и той го болял; жена му трескаво попивала водата и се чудела дали „тоя господин Нигъл“ не е забравил да се обади на зидаря. Ако била видяла каквато и да е възможност да вземе назаем нещо полезно, би изпратила Енори да намине натам независимо от състоянието на крака му, обаче тя не видяла, така че Нигъл бил оставен сам-самичък.
Някъде към края на седмицата Нигъл отново са заклатушкал към своя сайвант. Опитал се да се изкачи по стълбата, но главата му се замаяла. Седнал и се загледал в картината, но този ден в ума му нямало ни листни мотиви, ни планински гледки. Можел да нарисува една пясъчна пустиня някъде в далечината, но силите не му стигнали.
На следния ден се почувствал значително по-добре. Качил се на стълбата и захванал да рисува. Тъкмо взел пак да влиза във форма и някой почукал на вратата.
— По дяволите! — рекъл Нигъл. Със същия успех можел да каже и едно учтиво „Влез!“, защото вратата въпреки всичко се отворила. Този път влязъл един много висок мъж, абсолютно непознат.
— Това е частно ателие — заявил Нигъл. — Зает съм. Махайте се!
— Аз съм Инспектор по къщите — казал човекът и вдигнал служебната си карта така, че Нигъл да може да я види от стълбата.
— Ох! — рекъл той.
— Къщата на вашия съсед не е в задоволително състояние — заявил Инспекторът.
— Знам — казал Нигъл. — Занесох една бележка на зидарите доста отдавна, но те така и не дойдоха. След туй се разболях.
— Аха — рекъл Инспекторът. — Сега обаче не сте болен.
— Но аз не съм зидар. Енори би трябвало да се оплаче в градския съвет и да получи помощ от аварийната служба.
— Те са заети с далеч по-лоши повреди от вашите тук — казал Инспекторът. — В долината имаше наводнение и много семейства са останали без дом. Вие би трябвало да помогнете на вашия съсед да направи временен ремонт и да предотвратите възможността повредата да стане по-скъпа за оправяне, отколкото е необходимо. Такъв е законът. Тук има много материал: платно, дъски, водонепроницаема боя.
— Къде? — с негодувание попитал Нигъл.
— Тук! — казал Инспекторът, като посочил картината.
— Моята картина! — възкликнал Нигъл.
— Сигурно е ваша — казал Инспекторът. — Само че къщите имат предимство. Такъв е законът.