Сетне изведнъж сменили работното му време; почти не го оставяли да се добере до леглото; напълно му отнели дърводелството и го държали само на копане — ден след ден. Той го понесъл доста добре. Минало доста време, преди да почне да ровичка из ума си за проклятията, които на практика бил забравил. Продължавал да копае, докато почувствал гръбнака си като строшен, а ръцете му се възпалили и той добил усещането, че повече и една лопата няма да може да изрови. Никой не му благодарил. Дошъл обаче лекарят и го погледнал.
— Прекъсваме! — казал. — Пълна почивка — в тъмното!
Нигъл лежал в тъмното и се отдавал на пълна почивка — толкова пълна, че понеже нито усещал нещо, нито мислел, не би могъл да каже дали е лежал часове или години. Но ето че чул Гласове: не такива гласове, каквито бил чувал по-рано. Изглежда имало Медицинска комисия или, може би, Дисциплинарен съд, който заседавал нейде наблизо, в някоя съседна стая, вероятно с отворена врата, макар той да не можел да съзре никаква светлина.
— Сега случаят Нигъл — произнесъл един Глас — суров, по-суров от гласа на доктора.
— Какво е положението с него? — запитал Втори глас — глас, който бихте могли да наречете благ, макар и да не бил мек — властен глас, който звучал едновременно обнадежден и тъжен. — Какво е положението с Нигъл? Сърцето му си е било където трябва.
— Да, но не е функционирало както трябва — отвърнал Първият глас. — И не е имал много ум в главата: кажи-речи изобщо не е мислел. Само виж колко време е пропилял и то дори без да се позабавлява! Така и не се подготвил за своето пътешествие. Бил е средно състоятелен и въпреки това пристигнал тук почти мизерстващ, така че се наложило да го настанят в отделението за бедняци. Опасявам се, че случаят е тежък. Мисля, че ще трябва да поостане още.
— Това едва ли би му навредило — казал Вторият глас, — само че той, разбира се, е просто един малък човечец. Никога не е имал качества да стане кой знае какво и никога не е бил много силен. Я да погледнем в Архивите. Да. Знаеш ли, има някои благоприятни пунктове.
— Възможно е — казал Първият глас, — но ако се разгледат по-внимателно, малко от тях ще останат.
— Е — рекъл Вторият глас, — чуй тези. Бил е художник по природа. Разбира се, в малък мащаб, но въпреки това едно Листо от Нигъл си има своето собствено очарование. Много се е стараел с листата — просто заради тях самите. Никога обаче не си е помислял, че това с нещо му придава тежест. В Архивите няма никакъв запис да е претендирал, дори и пред самия себе си, че това го извинява, загдето не е обръщал внимание на изискваните от закона неща.
— Тогава не би трябвало да пренебрегва толкова много от тях — казал Първият глас.
— Все пак е отговорил на доста Повиквания.
— Процентът е малък, те са предимно от най-лесните и ги е наричал Спънки. В Архивите е пълно с тази дума, заедно с още сума ти оплаквания и глупави проклятия.
— Вярно е, но на него те, разбира се, му са се виждали като спънки. Ето и още нещо: никога не е очаквал каквато и да било компенсация, както толкова много от хората като него я наричат. После онзи случай с Енори, същият, дето дойде по-късно. Той е бил съсед на Нигъл, но никога не си е помръднал пръста за него и много рядко е показвал, че с нещо му е благодарен. Да, но в Архивите няма отбелязано Нигъл да е очаквал благодарност от Енори; изглежда той дори не си го е и помислял.
— Да, това е точка в негова полза — казал Първият глас, — но е доста дребничка. Струва ми се, че ще откриеш, че Нигъл често пъти просто е забравял. Изхвърлял е от ума си нещата, които е трябвало да свърши за Енори като нещо досадно, с което се е оправил.
— Все пак ето го и последният запис — рекъл Вторият глас, — за това мокро пътуване с велосипед. Аз му придавам голямо значение. Съвсем явно е, че е било истинска жертва: Нигъл се е досетил, че зарязва последния си шанс с картината си, и в добавка се е досетил, че Енори се тревожи ненужно.
— Мисля, че прекалено много наблягаш на това — казал Първият глас, — но последната дума е твоя. Разбира се, твоята задача е да тълкуваш фактите откъм най-добрата им страна. Понякога те могат да го понесат. Какво предлагаш?
— Мисля, че сега случаят изисква малко щадящо лечение — казал Вторият глас.
Нигъл си помислил, че никога не е чувал нещо тъй великодушно като този Глас. Той карал Щадящо лечение да звучи като множество богати дарове и покана за някой кралски пир. Сетне изведнъж Нигъл се засрамил. Това, че бил определен за Щадящо лечение, го изумило и го накарало да се изчерви в мрака. Било като да те похвалят публично, когато и ти, и цялата публика знаете, че похвалата е незаслужена. Нигъл скрил изчервяването си в грубото одеало.