Подобни и какви ли не още разговори се водят в литературния трамвай. Някой упорито си седи и се прави, че се любува на асфалтирания пейзаж, а всъщност мисли само как да не отстъпи мястото си на жената с детето (в преносния смисъл на думата — тук, естествено, се подразбира писателка, плахо стиснала в ръце първото си произведение).
Друг си ровичка в джоба и вади заедно с трохите хляб залежали запетаи. Трети пък в светлината на решенията изисква нечувано внимание към себе си. Някои, разбира се, са забравени.
Жега.
Но е добре, че трамваят се движи, че се споделят впечатления и че привичното трамвайно разслоение с обичайните за нас обиди и блъсканица е готово да премине към големия и нужен спор за методите на управление на съветското литературно стопанство.
1932 година