Бари Айслър — Ливия Лоун: Ливия Лоун #1
На овчарските кучета
Глава 1
Сега
Били Барнет страшно си падаше по младото азиатско маце, седнало до него. Тя беше стройна и дребна, но с хубави малки гърди, които се очертаваха под прилепналото горнище с дълъг ръкав на екипа за йога. Попита я дали се връща от късна тренировка, когато се промъкна до нея в бара на Рей, навел глава, така че да го чува на фона на музиката от джубокса, а тя отвърна, че наистина идва от тренировка и си е заслужила едно питие. Той се засмя и предложи да ѝ поръча нещо за пиене, а тя се съгласи, че чаша бяло вино ще ѝ дойде добре. Рей се изненада — косата ѝ беше изрусена и имаше червени сенки за очи зад големите очила с рогови рамки — понеже едно такова нахакано маце предизвикателно би си поръчало текила или водка с мартини, ако иска да изглежда по-изискано. Но както и да е.
Попита я за името ѝ, което се оказа Сю, сякаш това имаше значение, и той ѝ поръча виното, заедно с един бърбън „Булейт“ за него. После тя му разказа как току-що се била преместила от Мерисвил, защото бившият ѝ съпруг бил тук, как имали съвместно попечителство над детето им, а сега трябвало да си намери работа и да ходи по интервюта, но едва ли ще намери нещо наполовина толкова хубаво, колкото предишната си работа в Лос Анджелис като лична асистентка на някакъв филмов продуцент, за който Били не беше чувал. Но по дяволите, какво го интересуваше нейната история. От значение беше само това, че е дошла в бара на Рей гримирана дори след тренировка, дрехите ѝ още бяха в голямата раница, така че да покаже сладкото си тяло в екипа за йога, и беше обута в джапанки, сякаш нямаше търпение да ги свали и да скочи право в леглото. Всичко това говори, че търси малко екшън, нали? Практически си го просеше.
Рей затваряше в два — след по-малко от час. Били знаеше, че не трябва да мисли за това, дори да си го представя. Той идваше в кварталния бар на Рей четири, дори пет вечери в седмицата, откакто го пуснаха от затвора „Монро“ миналия месец. По дяволите, Рей, който обслужваше бара, също беше бивш затворник, познаваше Били и го наричаше с прякора му Барн. Ако това азиатско маце създаде проблем, ченгетата ще дойдат първо тук да го търсят. И ще го познаят веднага по описанието — голямо, яко момче; с дълга тъмна коса; с акцент от Бомонт; прекарва времето си при Рей? Ще да е нашият човек Барн. Да го хванем и да го приберем за разпит. После ще го върнем в „Монро“, откъдето поначало не трябваше да го пускаме.
Но по дяволите, от бърбъна се чувстваше така добре, имаше такова неуязвимо повишено настроение, сякаш можеше да направи каквото си поиска, да вземе каквото си поиска и да се измъкне от каквото си поиска. Той вдигна чашата си и я пресуши, затвори за момент очи, за да се наслади на сладката миризма в синусите си, на паренето в гърлото и на замайването в главата, докато чуваше ударите на топките на масата за билярд и равномерния ритъм на песента на Брус Спрингстийн Spirit in the Night, а когато отвори очи, видя азиатското маце да му се усмихва — и на него му се искаше, дяволски му се искаше.
Освен това азиатските мацета предпочитат да търпят, нали, вместо да се подложат на публично унижение? Ето защо има толкова много изнасилвачи по японските влакове — понеже са претъпкани с момичета, които не могат да избягат и предпочитат мълчаливо да изтърпят почти всичко, отколкото да привлекат внимание към себе си. Поне така беше чувал, не е бил в Азия, но винаги му се е искало.
Е, може би тази вечер ще предприема такова пътуване.
Дори тя да отиде при ченгетата, има половин дузина хора тук, включително Рей, които ще свидетелстват, че е дошла в прилепнал екип за йога и с крещящ грим, свалила е суитшърта си като стриптийзьорка, дълго е флиртувала с Били, смяла се е на шегите му, докосвала го е по рамото и му е позволила да ѝ купува питиета. Как би могла да обясни всичко това?
Но истинският проблем беше по-скоро бандата Чуковете, отколкото законът. Не че момчетата имаха морални скрупули за някаква курва, която си го проси, но член, който привлича внимание с многократни обвинения за сексуално насилие, пречи на бизнеса, а Били вече си имаше доста проблеми по тази причина. Бяха му заповядал да се сниши след излизането от затвора — да стои настрана от бандата, да не създава проблеми и да се върне в Сиатъл, когато седмичните му срещи с назначения терапевт приключат и вече не го наблюдават отблизо.
Но по дяволите, при начина, по който обичаше да го прави, кой щеше да разбере? Той почти никога нямаше нужда да заплашва, и само два пъти се беше налагало да прибегне до ножа, който държеше в кожен калъф на колана си. Не, той знаеше как да го направи. Щом остане сам с момичето, ще започне да се държи грубо и когато тя се опита да го спре, ще я обвини, че го е подвела. Неговата големина и внезапният му гняв винаги ги плашеха, изкарваха ги от равновесие и бързо ги обезсърчаваха. Да, това горещо азиатско маце ще се предаде. Дори ще се самоубеди, че е било нейно решение или поне, че вината е нейна. И ще е наясно, че никой няма да ѝ повярва, ако твърди нещо друго.