Той изрева и се обърна по корем, все още с ръце на чатала си, и започна да се гърчи като червей, докато се мъчеше да се отдалечи от нея.
Тя пристъпи, хвана го за ухото със свободната си ръка и го обърна по гръб. Той викаше:
— Mai! Mai!
Толкова тайски тя разбираше. Това означаваше „Не! Не!“.
Тя го хвана за косата с лявата си ръка. Сложи левия си крак под главата му и заби дясното си коляно в гърлото му.
Той продължи да държи устата си затворена и се опита да се извърти настрани. Тя го притисна по-силно с коляно. Той се опита да се бори още малко. Тя го притисна още по-силно. Устата му се отвори. Тя напъха откъснатия пенис в устата му и сложи длан на устата и носа му за да го задържи там.
— Мммммммммммммм! — викаше той приглушено под ръката ѝ и това в устата му. — Ммммммммммм!
Тя вече плачеше.
— Ти правиш голямо удоволствие — викаше тя, докато го гледаше в изскочилите очи. — Ти правиш голямо удоволствие!
Тя го хвана за косата и продължи да го притиска с ръка и коляно, докато той се давеше, гърчеше и бореше. Той хвана китката ѝ и се опита да измести ръката ѝ. После започна да повръща. Тя го стисна по-силно. По тялото му пробягаха конвулсии. Тя го гледаше в умиращите очи, докато станаха празни, докато гърчещото се тяло замря неподвижно.
После се изправи и за момент се опита да успокои тежкото си дишане. Погледна към Лоун. Той хленчеше от ужас, удряше с белезниците по рамката на леглото и се опитваше да се освободи.
Насон, помисли си тя. Насон.
Драконът сякаш се успокои малко и прибра криле. Но дъхът му още беше горещ, а очите му искряха.
Той отново ѝ казваше да изчака.
Но не много дълго.
Глава 65
Сега
Ливия отиде в спалнята. Лоун се напрегна още по-силно да се освободи от белезниците, и стенеше от ужас. Тя спря в края на леглото и го погледна.
— Не ме наранявай — задъхано каза той. — Моля те. Ще ти кажа за сестра ти. Всичко ще ти кажа. Моля те.
Ливия взе един стол, който беше поставен до стената и го сложи с лице към леглото. Седна и го погледна.
— Добре. Кажи ми.
— Но няма да ме нараниш, нали? Няма да ме убиеш?
— Ти и брат ти. Фред. Вие сте искали деца, за да изнасилите отново, нали? Не просто някакви деца. Ти вече си бил правил това по време на твоите пътувания до Тайланд за установяване на фактите. Не, вие сте искали сестри. Сестри, които се обичат и които ще направят всичко, за да се защитят една друга. Като Офелия и Беки. Като в доброто старо време.
Той я погледна ужасен.
— Да — каза тя. — Не съм репортерка, както ти каза Беки. Аз съм ченге. Такава станах, след като оцелях при перверзния ти брат. Беки ми разказа всичко. А знам и още неща. Така че това, което ще ми кажеш, е по-добре да съответства на това, което знам. В противен случай…
— Ще съответства. Само ми обещай. Трябва да ми обещаеш, че няма да ме нараниш. Или убиеш.
— Ако ми кажеш истината.
— Закълни се. Закълни се в сестра си.
— Добре. Заклевам се в Насон. Ако ми кажеш истината.
Една минута измина, докато се чуваше само бясното му дишане. После той започна:
— Казах ти. Чанчай я доведе във Вашингтон. Е, в Мериленд. Матиас нае дискретни хора да се грижат за нея. И понякога ми я довеждаше.
Той страхливо я погледна.
— Всичко е наред — каза тя. — Вече се заклех. Но само ако кажеш истината. Каквато и да е тя.
Той кимна.
— Не беше добре. Това състояние, в което беше изпаднала… не можеше да излезе от него.
— Не беше добре… искаш да кажеш, че не е викала, когато си ѝ причинявал болка.
Капки пот покриха веждите му.
— Моля те — каза той. — Погледни ме. Аз съм стар човек. И съжалявам.
— Единственото, което искам, е истината. Цялата. Нали помниш, че се заклех в Насон?
Той преглътна.
— Тя не беше… просто не беше тук. И никой не можеше да направи нищо. Така че Матиас… той…
Последва пауза. После той каза:
— Матиас я уби. Съжалявам.
Тя чу думите. Но още не можеше да ги усети.
— Какво направи с нея, след като я уби?
— Остави я в местния парк „Литъл Бенет“.
— Намерена ли беше?
— Да. Той не се е опитал да я скрие. Понеже нямаше значение. Никой не би могъл да установи самоличността ѝ.
Е, не никой, помисли си Ливия странно безпристрастно. Съществуват онези „дискретни хора“, които са се грижили за нея. Но едва ли са разбрали. А и да са разбрали, какво им е пукало?