— Кога? Кога са я намерили?
— Трябва да е било… есента, след като ти пристигна в Луълин. През октомври.
Тя винаги беше подозирала, че Фред Лоун я беше лъгал, че трябвало да защити сестра си. Обаче очевидно е знаел къде е. Или по-скоро, как е свършила.
Но без значение. В щата Вашингтон имаше протоколи за разпореждане с непотърсени трупове. Очакваше, че в Мериленд не е по-различно. Не беше това, на което се беше надявала. Но сега, когато го чу, изречено на глас, тя осъзна, че на някакво ниво винаги го е знаела.
Нейното пиленце го нямаше. И то от дълго време.
— Моля те — каза той. — Казах ти истината. Ти се закле.
Ливия кимна.
— Да, наистина.
Тя тръгна към стаята на Редкрофт.
— Къде отиваш? — извика Лоун. — Какво става?
Тя видя ножа „Бокер“ където го беше захвърлил Редкрофт. Взе го и се върна до леглото.
— Добре — каза тя. — Предполагам, че има някои неща, които трябва да ти кажа.
Той я погледна безмълвно, с разширени от ужас очи.
— Първо, брат ти не умря от сърдечен удар. Аз го убих. Удуших го със собствените си ръце и го гледах в отчаяните очи, докато го напусна животът. Странно, нещата, които правеше с мен, са едни от най-лошите ми спомени. Но това, че го убих? Че го накарах да умре? Това е най-хубавият ми спомен.
Страхът по лицето му беше примесен с ужас.
— Второ, знам каква добра шумоизолация има хотелът. Толкова добра, че никой не чу тези изстрели. Освен това Редкрофт ми каза за допълнителните ти мерки. За празните стаи от двете страни и тази отдолу. Каза, че това са мерки за безопасност, но хайде сега. Нека бъдем честни. И двамата знаем, че това е, за да не се чуват виковете от агония на детето. И ако никой не може да чуе как едно дете пищи, значи никой няма да чуе и ти как пищиш.
Той започна да се задъхва.
— Защо ми казваш това? Ти обеща. Ти се закле в Насон.
— Трето, наистина ли мислиш, че с клетвата в сестра ми, която ти си измъчвал, изнасилил и убил, можеш да ме контролираш, както ме контролирахте със заплахите към нея, когато си мислех, че е жива?
— Моля те! — каза той и сега почти плачеше. Тъмно петно се простря по чаршафите, след като се напика. — Моля те, моля те, моля те!
— Шт — каза тя. — Шт. Има още едно последно нещо. Искам да го чуеш.
Той отново я погледна, задъхан и ужасен.
— Беки иска да направя нещо за нея. Като услуга. — Тя отвори ножа. — И знаеш ли какво? Мисля да ѝ направя тази услуга. И не само заради нея. А и заради Офелия. И заради Насон.
Езра Лоун започна да пищи. И продължи още дълго време.
Глава 66
Сега
Един месец по-късно Ливия се върна в Тайланд. Тя отново прелетя от Сиатъл до Банкок, но този път продължи с друг полет до Чианг Рай. Където живееха планинските племена. Където беше живяла като малка. Преди да стане друга.
Тя беше почистила сцената на убийствата в хотел „Ориент“ онази нощ, доколкото ѝ беше възможно, но всъщност успя само да изтрие отпечатъците си от местата, които си спомняше, че е докоснала. Знаеше, че дали ще ѝ се размине, зависи от това колко усилия ще положат властите да разследват смъртта на един щатски сенатор. Обикновено такова нещо, особено в чужбина, изисква много хора, базата данни на Агенцията за национална сигурност и лабораторията за улики на ФБР, която е най-добрата в света. Предварително тя беше направила всичко възможно да прикрие следите си, например беше използвала браузъра Tor, за да проучи Езра Лоун по интернет. Но също така беше ползвала свободно полицейските бази данни и това беше документирано, ако някой решеше да провери. Съществуваше и Таня, която би могла да се зачуди на съвпадението между смъртта на Езра Лоун и нейните въпроси. Беки Лоун също беше потенциално уязвим свидетел. Като се имаше предвид бързината, с която извърши всичко, и необходимата импровизация, Ливия се съмняваше, че щеше да издържи на едно по-цялостно федерално разследваше.
Така че всичко зависеше от това каква официална версия щяха да оповестят властите. Ако искаха истината, те щяха да проведат разследване. А ако искаха да я скрият, понеже истината беше прекалено смущаваща за тези на власт и нежелана, разследването щеше да се проведе повърхностно. Или изобщо нямаше да има такова.
В деня, когато се върна в Сиатъл, тя видя съобщението в новините: Езра Лоун, старши сенатор от щата Айдахо, е починал по време на официалното си посещение в Банкок — което е било част от усилията му да се пребори със злините, причинени от трафика на хора. От сърдечен удар. Изглежда, сърдечните болести преследват семейството — преди двайсет години по-малкият брат на сенатора, Фред, е бил постигнат от същата участ. Президентът изпраща съболезнованията си на цялото семейство Лоун и описва смъртта му като „загуба не само за света, но и за цялата нация, на която сенатор Лоун се беше посветил да служи“.