И най-после, ето го отпред, толкова тих, направо идеален. Настъпи внезапно затишие, когато навлязоха в него, дори шумът от стъпките им по асфалта изчезна, заменен от мекото, безшумно шумолене на тревата. Никъде нямаше светлина, само слабата луна правеше сенки под дърветата. Мацето вече не говореше. Били я наблюдаваше с крайчеца на окото си. Топла вълна от адреналин премина през тялото му при осъзнаването къде се намират, колко безпомощна е тя сега, и как той може да направи каквото си поиска.
— Стана студено — каза мацето, може би просто за да чуе звука на гласа си.
Вече бяха прекосили почти половината парк. Бяха стигнали до глухия му център. Дори тировете по магистралата едва се чуваха. Отпред имаше малък гъсталак от дървета. Това е мястото. Били усети как настръхва при тази мисъл.
— О, не знам. На мен ми е добре.
— Предполагам, че си по-топлокръвен от мен. Може ли да ми дадеш суитшърта?
— Разбира се. Няма проблем. — Но продължи да върви. Гъсталакът сега беше на около десет метра.
— Дай ми суитшърта — каза мацето. — Студено ми е.
Били не отговори. На пет метра. На три.
— Хей — извика азиатката. — Не ме ли чуваш?
Той спря и се обърна към нея. Тук имаше единствено сенки, а дърветата щяха да заглушат звуците ѝ. Ако изобщо издадеше такива.
— О, съжалявам — каза той и се усмихна. — Бях се замислил.
Тя се спря и го погледна.
— Казах, че ми е студено.
Господи, изглеждаше ужасно сладка на бледата светлина. Толкова уязвима. Сърцето му биеше силно. Усещаше го в гърдите и в гърлото си.
Направи крачка към нея.
— По дяволите, скъпа, ще се погрижа за това. Ще те стопля.
Тя трепна и поклати глава.
— Какво? Не. Просто си искам суитшърта.
Той го метна на земята до нея. Щеше да се нахвърли върху нея, когато се наведе да го вземе, но тя не го направи. Просто стоеше и го гледаше. Е, няма значение. Съществуват много начини да одереш една котка.
— Хайде — каза той и се приближи. — Ще те накарам да се почувстваш добре. Ще видиш.
Тя направи крачка назад.
— Виж — каза с лек трепет в гласа. — Просто искам да си отида вкъщи. Ясно ли е?
Господи, как му харесваше уплахата в гласа ѝ. Страхотно.
— Казах ти, че ще те изпратя до вкъщи, нали? Да не би да се съмняваш в мен?
— Какво? Не. Просто…
— Не ме ядосвай. Държах се любезно с теб тази вечер. Купих ти всичкото това пиене, нали?
— Да, беше любезен, но…
— Тогава не мислиш ли, че и ти трябва да се държиш любезно с мен?
— Не става въпрос за това, само искам…
Той изведнъж се приближи и я хвана за раменете. Стисна я силно, просто за да усети колко е силен и как има власт над нея. И какво би могъл да ѝ причини, ако му даде основание.
— Млъкни — каза той и я раздруса енергично. — Просто млъкни. Престани да говориш и ме слушай.
Усещаше напрежението в тялото ѝ. Растящата паника. Господи, толкова беше възбуден.
— Държах се добре с теб — продължи, без да я пуска. — Цялата вечер. От теб искам само и ти да се държиш добре сега. Да не смяташ да ми заявиш, че няма да го направиш, а?
— Стига, спри — каза тя, а гласът ѝ стана по детски висок. — Боли ме. Спри.
Беше толкова възбуждащо, начинът, по който говореше. Той отпусна леко хватката си, свали раницата от рамото ѝ и я остави да падне на земята. Беше по-тежка, отколкото очакваше. Сигурно вътре имаше тежест или нещо такова.
Погали я по врата и я хвана за лактите, като докосна с палци гърдите ѝ. После сключи ръце около тялото ѝ и я дръпна по-близо.
— Хайде сега. Само една целувка. Толкова много ли искам, след като се държах мило с теб?
— Недей — отвърна тя, отново с онзи висок глас. — Не искам.
— Ще поискаш — настоя той, и беше направо идеално начинът, по който се страхуваше, по който се съпротивляваше; той обичаше точно такава реакция, надяваше се тя да се държи по този начин, така че ще я насили сега, точно тук, в парка, на студената трева, и ще я накара да направи всичко, каквото поиска, а тя няма да каже на никого и никога няма да го забрави. Господи, не знаеше с какво е заслужил появяването ѝ в бара на Рей тази вечер. Наистина беше прекалено хубаво, за да е истина.
С ръка зад врата ѝ започна да я придърпва за целувка, но тя постави длани на гърдите му и го отблъсна. Това го изненада — беше по-силна, отколкото изглеждаше. Предположи, че е от тренировките. Понякога те се отплащат. До определен етап.