— Човек с много лица! — възмутено обяви Росето.
— Меко казано! — допълни Генчо.
— Съгласен съм, но мисля че е вярно едно. Не всеки може да бъде такъв! Но всеки може да се излъже…!
Огънят беше вече почти изгаснал. Някой от групичката туристи сънливо се прозя. Един светъл перест облак закри лунния сърп и настъпи тържествена, лятна, рилска нощ. От тъмната елова гора отново се чу крясъка на хищната кукумявка.
— Да хвърлим малко вода в жаравата и да идем в хижата да се наспим. Утре ни чака последния преход до Сапарева баня. — обяви Емо.
Туристите уморено се надигнаха и се запътиха към заспалата и умълчана хижа Скакавица. Последен Генчо, бавно и методично започна да гаси въглените с бутилка планинска вода. Той се изправи и се загледа в проблясващата иззад облаците луна.
— Ренегат! Емо е прав! Такъв човек не може да бъде щастлив!. — В отговор отново се чу крясъкът на кукумявката. Вероятно и тя беше съгласна с неговата констатация.