— Не, няма пострадали, но сградата изгоря до основи. Всичко в нея бе унищожено.
Лъки се отпусна на един стол и отново прокара пръсти през косата си. Това, което Чейс току-що бе казал, му изглеждаше направо немислимо, но мрачните лица, които го заобикаляха, потвърждаваха всяка негова дума.
— Как е започнал? По кое време се е случило? Опитаха ли се да го изгасят?
— Първата пожарна дойде към два и половина. Бориха се с огъня докъм четири часа. Всичко свърши, но навсякъде цари хаос и безпорядък.
Чейс се върна на стола точно срещу брат си. Веднага щом седна, Таня постави ръка на коляното му, сякаш да му изкаже съчувствието и подкрепата си.
— Слава Богу, че успяхме да платим застрахователните вноски — отбеляза Лъки. — Като знам колко ни беше трудно да съберем парите за… — Той изведнъж млъкна, забелязал погледите, които останалите си разменяха. — Още нещо ли има?
Чейс въздъхна и тъжно кимна с глава. Лори се приближи към стола на Лъки, сякаш той всеки момент щеше да се обърне към нея за подкрепа и утеха. Таня бе навела глава и съсредоточено гледаше ръцете си.
Най-накрая Сейдж се обади.
— Има още нещо, което е дяволски сериозно. Кой ще му каже?
— Мълчи, Сейдж.
— Но, мамо, той рано или късно ще трябва да разбере.
— Сейдж!
— Ти си главният заподозрян в подпалването, Лъки.
5
Лъки бързо премести поглед към брат си.
— Подпалването ли каза тя? Пожарът е бил причинен умишлено?
— Става дума за палеж. Няма никакво съмнение.
— И някой смята, че съм го извършил аз? — Лъки изсумтя недоверчиво. — И защо, по дяволите, бих постъпил така?
— Заради парите от застраховката.
Лъки обходи с невярващ поглед цялата стая, спря се за миг на всяко едно от четирите лица, които го наблюдаваха напрегнато, опитвайки се да предугадят реакцията му.
— Какво е това? Първоаприлска шега? Това е шега, нали?
— Дяволски много би ми се искало да е така.
Чейс се наведе напред и обгърна чашата си с ръка, сякаш се опитваше да я смачка между пръстите си. Светлозелените му очи трескаво блестяха върху мъжественото му лице. Беше красив като брат си, но по различен начин. Докато Лъки притежаваше безразсъдството и безгрижността на истинския каубой, населявал тези места преди цял век, то Чейс излъчваше непреодолима сила и властност.
— Не мога да повярвам, че Пат би могъл дори да допусне такова нещо — каза той.
— Пат! Шериф Пат Буш? Нашият приятел! — възкликна Лъки. — Снощи го видях в кръчмата.
— Тогава са те видели за последен път.
— Чухме всичко за боя с Литъл Алвин и с оная отрепка Патерсън — намеси се Сейдж. — Хората говорят, че сте се сбили заради някаква жена.
— Преувеличават. Те й досаждаха. А тя не изглеждаше очарована от компанията им. Аз просто се намесих, за да я отърва от тях. — Той накратко им обясни причините за скандала. — И ти би постъпил по същия начин, Чейс!
— Не знам — в гласа му се прокрадна съмнение. — Само една наистина изключителна жена би могла да ме въвлече в кавга с тия двамата.
Лъки отмина с мълчание тази забележка по адрес на Доуви.
— Джак Ед ме нападна с ножа си. Затова ризата ми е раздрана.
— Той те е нападнал с нож!
— Не се безпокой, мамо. Раната е съвсем безобидна. Само една драскотина. Виж! — Той повдигна нагоре изцапаната си с кръв риза, но дългата рана, която минаваше през целия му корем, съвсем не успокои Лори.
— Ходи ли на лекар?
— В известен смисъл — изръмжа той, като си припомни болката, която бе изпитал след като непознатата изля върху раната цяла чаша уиски.
— И коя е жената, заради която се бихте? — попита Сейдж. Всичките романтични приключения на брат й, свързани с нежния пол, винаги й се бяха стрували невероятно интересни и очарователни. — Какво стана с нея?
— Сейдж, не мисля, че това има някакво значение остро я прекъсна майка й. — Няма ли с какво друго да се занимаваш?
— Нищо, което да ми е толкова интересно.
Лъки не обръщаше никакво внимание на разговора им. Той наблюдаваше брат си и от мрачното му изражение разбра, че ситуацията е не само интересна, ами и доста критична.
— Не е възможно Пат наистина да вярва, че аз умишлено бих причинил пожар и то в някой от собствените ни складове — каза Лъки, като непрекъснато клатеше глава, сякаш се опитваше да отрече това нелепо и безсмислено твърдение.
— Не, не го вярва, но ме предупреди, че федералните агенти вероятно ще достигнат до такова заключение.
— Федерални агенти? Какво общо имат те, по дяволите!
— Става дума за междущатски бизнес. И за щети над петдесет хиляди долара — обясни Чейс, изреждайки основанията за едно такова разследване. — Един пожар в „Тайлър Дрилинг“ подлежи на разследване от Бюрото за търговия с алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Пат пое известен риск, като ме предупреди какво можем да очакваме. Перспективите никак не са добри, Лъки. Задлъжнели сме към банката. От деня, в който дядо Тайлър създал компанията, та до ден днешен, бизнесът никога не е бил толкова зле. Оборудването ни е изцяло застраховано — до най-дребните съоръжения и детайли. — Той сви рамене. — От тяхна гледна точка всичко това е безкрайно подозрително.