— Но за всички, които ни познават, подобно твърдение би било абсурдно и налудничаво!
— Надявам се.
— И защо точно аз?
— Защото ти си лудата глава в семейството — обади се изведнъж Сейдж, за ужас на всички останали.
— До този момент — каза Чейс и намръщено изгледа сестра си — никой от нас не знаеше къде си бил, след като снощи си излязъл от кръчмата, Лъки.
— И това автоматично ме превръща в заподозрян в умишлен палеж? — извика вбесен Лъки.
— Глупаво е наистина, но точно пред такава ситуация сме изправени. Не бихме имали никакви неприятности, ако успееш да си осигуриш желязно алиби. Първото нещо, което ме попитаха, бе къде съм бил снощи. Бях си у дома. В леглото с Таня. Тя потвърди това.
— Мислиш ли, че ми повярваха? — попита го тя.
Чейс й се усмихна.
— Ти не би могла да излъжеш убедително дори и ако ти се налагаше. — Леко я целуна по носа. А след това отново се обърна към брат си. — Ти не си прекарал нощта вкъщи. Непременно ще те питат къде си бил цяла нощ.
Лъки се изкашля неловко, понадигна се в стола си и виновно погледна към майка си. Усетила неудобството му, тя прибягна до обичайната си тактика в подобни случаи.
— Искаш ли да хапнеш нещо?
— Моля ти се, мамо.
Майка му винаги успяваше да го засрами, да го накара да се чувства гузен и виновен. Тя се приближи до печката и започна да му приготвя бекон с яйца.
— Съвсем естествено, първият човек на когото се обадихме тази сутрин бе Сюзън Йънг — информира го Сейдж и се настани на един свободен стол до масата.
— О, страхотно! — измърмори Лъки.
— Тя беше страхотно п… на, когато…
— Сейдж! — Лори я стрелна предупредително с очи.
— Но аз не го казах. Използвах само първата и последните букви.
— И въпреки това звучи страшно невъзпитано.
Сейдж изразително завъртя очи и се обърна към брат си.
— Сюзън изобщо не бе очарована, като разбра, че си й вързал тенекия за вечерта и си отишъл да сваляш някоя друга мацка.
Лъки изруга под нос, като внимаваше да не го чуе майка му, която се занимаваше с цвърчащия в тигана бекон.
— Забравих да й се обадя.
— Ами — Сейдж важно го гледаше и навиваше около пръста си кичур от кестенявата си коса — добре ще е да измислиш някоя наистина убедителна история, защото тя кипи от гняв. — Сейдж присви светлокафявите си очи и изсвири с устни, като се опитваше да наподоби звука на кипящ чайник.
— Ревността на Сюзън не е най-големият й проблем — смръщи се Чейс.
— Освен това — добави Лори, докато носеше чинията със закуската към масата, — личните проблеми на Лъки изобщо не са твоя работа, млада госпожице.
Лъки се нахвърли върху храната. Само след миг осъзна, че потрепването на приборите му бе единственият звук, който се долавяше в кухнята. Вдигна глава и видя, че всички го гледат в напрегнато очакване.
— Какво? — попита той и леко сви рамене.
— Какво ли? — Чейс извиси глас. — Чакаме да ни кажеш къде беше цяла нощ, за да знаем какво да говорим, когато пристигнат ония типове със значките, тъмните костюми и тъмните очила.
Лъки отново сведе поглед към чинията си. Храната изведнъж му се стори безвкусна.
— Аз, ами… аз прекарах нощта с една дама.
Сейдж изсумтя по същия презрителен начин, по който бе реагирал и Лъки, когато Пат Буш бе нарекъл жената от кръчмата така.
— Дама. Сигурно.
— Каква дама? — попита Чейс.
— Има ли някакво значение?
— По принцип не. По този път има огромно значение.
Лъки прехапа долната си устна.
— Никой от вас не я познава.
— Не е ли от града?
— Не е. Тя е, ами… жената, с която се задяваше Литъл Алвин.
— Значи си забърсал една напълно непозната в кръчмата и си прекарал нощта с нея?
— Ей, ти откога стана толкова почтен и добродетелен? — Внезапно ядосан, Лъки силно се развика. — Сякаш преди да се появи Таня и ти не постъпваше по същия начин.
— Но не и в нощта, в която изгаря една от сградите ни — разкрещя се и брат му в отговор.
Таня се намеси.
— Чейс, Лъки няма как да е знаел какво ще се случи точно тази нощ.
— Благодаря ти, Таня. — Лъки ги изгледа с наранено и обидено изражение.