Въпросът на Чейс го изтръгна от размишленията му.
— Да я открия.
— И как ще го направиш, като не знаеш дори и името й?
— Ще започна от кръчмата.
— Ами, желая ти късмет в такъв случай.
— Благодаря.
— Ако имаш нужда от мен, знаеш къде можеш да ме намериш.
— Ще се радвам, ако мога да помогна нещо при разчистването.
— Не можем да започнем каквото и да било преди да приключат с разследването. Един господ знае колко време ще отнеме, защото те явно смятат да преровят всичката пепел с надежда да открият някакви доказателства. Така че можеш да последваш моя пример и да се отдадеш на пълно бездействие. Не, май ще е по-добре да се опиташ да направиш всичко възможно, за да свалиш подозренията от себе си. Застрахователната компания няма да ни плати нито цент, преди да бъдем оправдани напълно. — Чейс примигна на ярката слънчева светлина. — Имаш ли някаква представа кой може да го е направил?
— Най-напред се сещам за Литъл Алвин и Джак Ед.
— Отмъщение? — Чейс се изхили. — От това, което чух, май си накарал Литъл Алвин да съжалява, че се е родил мъж.
— Той си го заслужи.
— Пат също си помисли за него, но целият род Кагни се кълне, че Литъл Алвин до сутринта е жулил карти с братята си.
— С пакет лед на слабините ли?
Чейс отново се изсмя.
— Това ми напомня, че трябва много да внимавам някой път да не взема наистина да те ядосам. — Изражението му отново стана сериозно. — Което може да стане още сега, като ти кажа какво си мисля.
— Какво?
— Може би няма да е лошо да се видиш със Сюзън Йънг. Баща й ми се обади два пъти днес, за да ме пита какво става.
Лъки изруга.
— Прав си. Май ще е най-добре да отида там и да смекча благородния й гняв. В този момент повече от всякога се нуждаем от добри взаимоотношения с банката. А и освен това аз наистина постъпих непочтено със Сюзън, като й свих този номер снощи.
— И като разтръби из целия град, че си прекарал нощта с друга жена. — Чейс го изгледа замислено. — Оная червенокосата трябва наистина да е била изключителна жена.
Лъки се направи, че не го чува, настани се на шофьорската седалка на откритата си кола и запали двигателя.
— След десет или двадесет години ще се смеем над този случай така, както се смяхме заради мулето, което роди чистокръвната кобила на Бледсоу.
Тя прекоси кухнята и отвори хладилника. Както и очакваше, в него нямаше нищо. Празните кухненски шкафове бяха едно от неудобствата на уединения й начин на живот. И въпреки това смяташе, че е далеч по-лесно да гладува от време на време, отколкото да приготвя храна и за някой друг.
Мисълта да напазарува когато рано тази сутрин се прибра в Далас, й се бе сторила твърде неприемлива. Вместо това тя се прибра направо в жилището си, остана дълго в горещата вана, за да прогони умората, а след това си легна.
Остана в леглото през по-голямата част от деня, като се убеждаваше, че се нуждае от почивка след преживяното изпитание. Всъщност през цялото време се боеше от момента, в който щеше да й се наложи да си даде ясна сметка за всичко, което бе позволила да се случи предната нощ.
На дъното на една картонена опаковка откри около половин чаша обезмаслено мляко. Тя първо го помириса, за да се убеди, че не се е вкиснало, а след това го сипа върху овесените ядки. Е, май бяха твърде стари, но щяха да позаситят празния й стомах.
Тя отиде във всекидневната, сви се в единия ъгъл на канапето и се пресегна за дистанционното управление на телевизора. Беше прекалено късно за сапунените опери и твърде рано за вечерните новини. Попадна на някакво предаване, в което показваха откъси от комедии.
Един от главните герои имаше тъмноруса коса и закачлива, палава усмивка. Тя бързо превключи на друг канал. Не искаше нищо да й напомня за непознатия, с когото бе прекарала нощта… с когото бе лежала в едно легло… с когото се бе любила.
Само при мисълта за това ръката й се разтрепери толкова силно, че трябваше да остави купата с разкашкани ядки на масичката, за да не я разлее. Покри лице с ръцете си.
— О, Боже! — простена тя. Какво я бе накарало да постъпи толкова неразумно?
Разбира се, би могла да изреди поне милион извинения — като се започне от емоционалното й състояние предишния ден и се стигне до неописуемия начин, по който я бе целунал, когато я измъкна от мрачното й отчаяние и самота, за да я приюти в силната си, топла прегръдка.
— Недей да мислиш за това! — заувещава сама себе си, а след това отново грабна дистанционното и започна трескаво да превключва от канал на канал.
Винаги се бе присмивала на жените, които се прехласваха по красиви мъжкари с внушителна физика и остроумна наглост. Винаги се бе смятала за далеч по-умна от тях. Беше прекалено интелигентна, проницателна и придирчива, за да се остави да бъде запленена от златистите косъмчета по гърдите му и от небесносините очи, очертани от гъсти и дълги мигли. Изключителният му чар и излъчване бяха стопили всичките й морални задръжки, накарали я бяха да забрави феминистките си схващания. Лъки Тайлър бе успял да се докосне до най-съкровените кътчета на душата и тялото й — нещо, което никой друг мъж преди него не бе постигал.