Чувстваше се толкова унизена, че й идеше да ревне на глас. Притисна ръка до устата си, за да приглуши надигащото се в гърлото й ридание, а после внимателно прокара пръсти по устните си, усетила одраскванията, причинени от острата му брада. Бе открила такива драскотини и по гърдите си, докато бе във ваната. Те отново й припомниха неописуемото удоволствие, което бе изпитала, и стомахът й се сви от трепетно желание.
Когато се опита да заспи, стиснала здраво очи, тя си припомни допира на устните му върху зърната на гърдите й. Тялото й потръпна от сладка болка и удоволствие, като си спомни силата и дълбочината на чувството, разтърсило душата й, когато той проникна в нея.
Тя скръсти ръце и седна в леглото, силно приведена напред, като се опитваше да се отърве от спомените — така ярки и осезаеми. Те я възбуждаха. Караха я да го желае. Караха я да се срамува от себе си.
Страст по един напълно непознат мъж, зародила се в евтин, крайпътен мотел? Каква глупост! Какво безразсъдство! Толкова грешен ход! И така нетипичен за нея!
Но вчера тя сякаш не бе съвсем на себе си. И ако някой реши да я осъжда за постъпката й, той непременно ще трябва да вникне в състоянието, в което се намираше преди двадесет и четири часа. Ще трябва самият той да изпита разочарованието от жестокия отказ, да обходи същите мрачни, подтискащи помещения, да се пребори с усещането, че се задушава дори и след като се е измъкнал от безкрайните коридори.
Ще трябва подобно на нея да изпита чувството на безпомощност и пълно поражение, осъзнала, че понякога и най-големите жертви не са достатъчни. Ще трябва да се примири с ужасяващата истина, че любовта, или дори само благодарността па някой друг, просто не може да бъде спечелена.
Точно тогава бе изникнал Лъки Тайлър — красив като ангел и очарователен като някое от любимите деца на дявола. Той беше забавен, сексапилен, привлекателен и изпитваше нужда от нея.
Може би в края на краищата точно тук се криеше ключът към необяснимото й поведение. Той се нуждаеше от нея. Беше просто и ясно — мъж, който имаше нужда от жена. И тя бе задоволила тая му потребност, отговаряйки на опияняващите ласки на ръцете и устните му.
— Разбира се. Точно така — нетърпеливо прошепна тя. Едно след друго си измисляше разумни обяснения и оправдания, но нито едно от тях не бе достатъчно убедително. Това, което бе направила, бе абсолютна глупост. Щеше просто да й се наложи да се примири с това.
Слава Богу, че поне бе проявила известна предпазливост, като не бе използвала собственото си име в мотела и бе платила в брой. Той нямаше как да я намери. Наистина ли? Дали не беше пропуснала нещо? Дали в бързината си не бе оставила някаква следа, която би му помогнала да стигне до нея, ако реши?
Не, бе почти сигурна, че нямаше да я намери. За Лъки Тайлър тя бе изчезнала без следа. Никой друг нямаше да знае за случилото се през изминалата нощ, а тя щеше да се постарае да го забрави.
— И ще започна още в този момент — реши твърдо тя и стана от канапето. Стегна колана на халата си и влезе в свободната спалня, която й служеше като кабинет. Запали лампата на бюрото си, включи текстовия редактор, сложи си очилата за четене и седна пред монитора.
Работата винаги е била нейното спасение. Другите хора прибягваха към алкохола, наркотиците, спорта, секса, за да забравят проблемите си и за да направят живота си по-поносим. На нея, обаче, с изключение на предишната вечер, нищо не й помагаше така, както работата. А и освен това, имаше краен срок, с който трябваше да се съобразява.
Веднага щом мониторът на компютъра й светна, тя погледна записките си и започна да пише. Пръстите й полетяха по клавиатурата. Писа почти през цялата нощ, трескава и забързана, сякаш самият дявол бе по петите й… и с всеки изминал миг се приближаваше все повече и повече.
6
Сюзън Йънг слизаше бавно по стълбите, стиснала здраво устни. Изглеждаше наранена и обидена. По вида й Лъки разбра, че е плакала през по-голямата част от деня, или поне е искала той да остане с такова впечатление. Очите й бяха влажни и зачервени. Върхът на носа й бе леко разранен от кърпичките. Пребледнялото й лице беше без грим.