— Мама ме посъветва да не разговарям с теб — каза му тя вместо поздрав и се закова на третото стъпало.
Съзрял възможността да се отърве от тази нежелана среща, Лъки я погледна миролюбиво, изпълнен със загриженост и внимание.
— Да отложим този разговор за някой друг път тогава.
— Не, няма — гласът й бе хаплив и язвителен. — Имаме да си поговорим за доста неща, господин Тайлър.
По дяволите, помисли си той.
Тя се спусна по оставащите й три стъпала, мина покрай него и влезе във всекидневната. Вътре силно миришеше на лак за мебели. Следобедното слънце грееше през прозореца и чертаеше причудливи фигури по светлосиния килим. Денят беше чудесен. На Лъки му се искаше да излезе навън и да се порадва на хубавото време. Искаше му се да отиде някъде — където и да е — само и само да се спаси от ужасната всекидневна на семейство Йънг и от укоряващия, обиден поглед на Сюзън.
— Е? — Тя властно се обърна към него в момента, в който той затвори двойните врати след себе си.
— Какво бих могъл да ти кажа? Направих нещо ужасно глупаво и ме хванаха.
Държанието му бе на засрамен и разкаял се грешник. Доста отдавна бе разбрал, че има само един начин да омилостиви обидената и пренебрегната жена. Трябваше просто да поеме цялата вина върху себе си и честно да си признае всичко — в рамките на разумното, разбира се. Понякога обаче възникваха ситуации, в които истината беше просто немислима, защото тя би му струвала мъжествеността или пък живота. Не мислеше, че гневът на Сюзън бе взел такива застрашителни размери… все още.
Погледна я разкаяно и произнесе:
— Можеш ли да ми простиш, че провалих снощната вечер, Сюзън?
— Разбира се, че мога да ти простя за това, макар че беше много непочтено от твоя страна.
— Да, съзнавам го. Освен това, дължа извинение и на родителите ти.
— Забавихме вечерята с час и половина, за да те изчакаме. Вечеряхме чак в девет.
Трябва да е било по времето, когато Доуви духаше върху раната, за да облекчи болка та му, охлаждаше плътта и разпалваше страстта му със сладкия си дъх. По дяволите, беше толкова приятно да усеща дъха й върху голата си кожа.
— Нямам никакво извинение за това, което направих. — Смирените думи на извинение започнаха да засядат в гърлото му. Ако не беше заради положението на баща й в банката, щеше да й даде да се разбере на тази глезена пикла! Щеше да й каже, че не й дължи никакви обяснения за това с кого спи и никога повече нямаше да се сети за нея.
Изгаряше от желание час по-скоро да започне издирването на Доуви и ако правеше мили очи пред Сюзън, то бе само заради бизнеса. Разбираше, че трябва отново да спечели благоразположението й и без Чейс да му го напомня. И въпреки това горчиво се разкайваше за решението си отпреди няколко месеца да покани Сюзън на среща. Искаше му се да й се разкрещи, да й напомни, че никога не й е обещавал каквото и да било, че не е поемал никакви ангажименти към нея и че изобщо не й влиза в работата дали той спи с една или с цяла дузина други жени. И само мисълта за заема, който скоро трябваше да бъде изплатен, го принуди да потуши надигащия се у него гняв. Като се надяваше, че тя няма да забележи надеждата, която се долавяше в гласа му, той каза:
— За теб ще е може би по-добре, ако се откажеш да се виждаш с мен за в бъдеще.
Тя остана за миг загледана в пода, а след това вдигна към него блестящите си от сълзи очи.
— Аз съм много по-великодушна, отколкото си мислиш.
По дяволите! Жените обичаха прощават. Това им осигуряваше огромна власт и превъзходство над нещастника, заслужил великодушието им. Те сякаш черпеха сили от чувството за вина на бедния мухльо и подобно на лешояди преживяваха, като се угощаваха с остатъците от достойнството му.
— Мога да ти простя задето не дойде на вечерята — започна тя. — Мога дори да си затворя очите пред факта, че си участвал в някакъв кръчмарски побой, защото познавам буйния ти нрав. Даже ще си призная, че точно този ти нрав ме привлича най-силно. Това, което ми е трудно да простя… — в този момент долната й устна започна да трепери, а гласът й стана пресеклив. — Ти ме унижи пред целия град. Навсякъде се говори, че не са могли да те открият, когато избухнал пожарът, защото си бил е някаква уличница.
— Тя не беше уличница! — Думата, която Сюзън използва по отношение на Доуви, го ядоса толкова много, че самият той остана изненадан от силата и дълбочината на чувствата си.
— И каква беше тогава?
— Просто една непозната. Никога преди не съм я виждал, но тя съвсем определено не беше уличница. — Сюзън го гледаше проницателно. Той смекчи тона си. — Виж, Сюзън, изобщо нямах намерение да сия с когото и да било снощи. То просто се случи.