— Имаше тъмнокестенява, червеникава коса.
— Да.
— Беше горе-долу толкова висока — вдигна ръка някъде докъм рамото си.
— Не те питам за външния й вид — Лъки нетърпеливо го прекъсна. — Спомняш ли си нещо по-важно, по-необичайно за нея?
— Необичайно?
— Видя ли я да спира на паркинга?
Барманът се замисли.
— Да, струва ми се, че я видях. Мисля, че идваше от юг.
— От юг. — Лъки се замисли върху това. — Щом си видял откъде е дошла, сигурно си забелязал и колата.
— Разбира се.
— И каква беше?
— Червена — гордо обяви барманът, доволен, че може да му бъде полезен.
— Зная, че беше червена — изръмжа Лъки, — но каква?
— Мисля, че чуждестранна.
— Марка? — Барманът поклати глава. — Модел? — Отново отрицателен отговор.
— Страхотно — измърмори той и отново надигна чашата си.
— Ами ти нали тръгна след нея, Лъки? Щом ти не си забелязал марката, как можеш да очакваш, че аз ще обърна чак такова внимание на една кола.
— Не се притеснявай. Просто си помислих, че може да си видял нещо. Нали знаеш, че не познавам нито една марка и модел кола, произведена след 1970 година. И аз като тебе си спомням само, че колата й беше малка и червена. Може би ако се подложа на хипноза, ще мога да си спомня номера й, но днес през цялото време си блъскам ума и не мога да възстановя нито една цифра или буква от него.
— Охо!
— Какво? — Лъки се завъртя на стола, за да проследи разтревожения поглед на бармана.
Литъл Алвин и Джак Ед тъкмо влизаха през вратата. Спряха се веднага щом забелязаха Лъки. Барът занемя в нетърпеливо очакване. След малко двамата бавно се упътиха към едно странично сепаре и седнаха.
— По две бири за всеки. Веднага — изрева Литъл Алвин по посока на бармана.
Той отвори четири бутилки и ги постави върху един поднос.
— Аз ще ги занеса — Лъки приятелски се усмихна и слезе от стола.
— Не, Лъки, виж сега. Тъкмо оправих…
— Няма да има неприятности. Заклевам се.
Лъки се усмихна с най-убедителната си усмивка. Понесъл подноса, той бавно запристъпя по грубия дъсчен под към сепарето. Литъл Алвин и Джак Ед го наблюдаваха под вежди.
Когато стигна до тях, Лъки остави подноса на масата им.
— Пийнете си, момчета.
Джак Ед неприлично се изхили и предложи на Лъки да направи нещо, което бе невъзможно от анатомична гледна точка.
Без да му обръща внимание, Лъки се обърна към Алвин:
— Радвам се, че днес можеш да се движиш напълно изправен.
Литъл Алвин злобно и заплашително го изгледа.
— И ти ще си получиш заслуженото, мръсно копеле такова!
— Алвин, Алвин — Лъки тъжно поклати глава. — Бива ли да разговаряш с мен по тоя начин, когато аз идвам при теб и ти предлагам примирие? — Той кимна към бирата, която Алвин бе изпил почти на една глътка. — Записах вашите питиета на моята сметка. Мисля, че това е най-малкото, което мога да направя след недоразумението ни вчера.
— Не можеш да ме трогнеш с тия сладки приказки. Разкарай се оттук!
Лицето на Лъки се вкамени.
— Я ме чуй, ти…
— Лъки!
Гласът на Чейс прокънтя в задушното, задимено помещение. С крайчеца на окото си Лъки мерна брат си, който бързо си пробиваше път между масите.
— Не започвай пак, за Бога — шепнешком го предупреди Чейс.
— Ей, ама това май е родео-героят — Джак Ед се захили подигравателно. — Дошъл е да отърве малкото си братче от поредния пердах.
— Аз пък чух, че някой друг е ял пердаха, Патерсън.
Като младеж Чейс бе състезател по родео. Яздеше бикове и бе спечелил доста пари по състезанията и се ползваше с репутацията на добър състезател. По родителите му винаги се бяха страхували от опасностите, свързани с тоя спорт, и изпитаха истинско облекчение, когато след годежа си с Таня той се оттегли напълно, здрав и читав.
Чейс не обърна никакво внимание на провокативната забележка на Джак Ед. Неочакваната му поява обаче веднага успокои Лъки, който примирено каза:
— Исках само да им задам няколко въпроса.
— Аз самият също нямам нищо против да ги поразпитам малко — кимна Чейс.
Литъл Алвин протегна двете си огромни като туловището на питон ръце и ги опря на облегалката на пейките в сепарето.
— За какво?
— За снощния пожар в склада ни — каза Чейс.
— За жената, която вчера беше тук — мрачно додаде Лъки.
Алвин отговори на втория въпрос.
— Чувам, че се чупила и не знаеш къде е — той злобно се изхили. — Много лошо. Винаги съм подозирал, че успехите ти сред по-слабия пол са силно преувеличени.