— Да, но славата й се носеше дори когато аз постъпих в колежа.
— Слава?
— Подлостта й беше легендарна.
— Например?
— Беше страшно завистлива и когато на една от съученичките й присъдиха титлата красавица на випуска, тя пусна клюката, че момичето има херпес.
Лъки изведнъж избухна в смях.
— Не е смешно — възкликна Сейдж. — Тази клюка съсипа репутацията на момичето и превърна последните й дни в училището в истински ад. И това не е всичко.
Сейдж се подпря на масата и се наведе към него.
— Сюзън бе определена за първа резерва в училищния отбор по баскетбол. На следващата сутрин, докато момичетата от отбора се събличали за тренировка, една редица шкафчета паднали върху едно от момичетата и счупили ръката й. Сюзън стояла от другата страна на шкафчетата.
— И ти вярваш, че тя ги е блъснала?
— Точно така.
— Сейдж, това е налудничаво и нелепо. Глупави ученически злословия и нищо повече.
Сейдж тръсна глава с непоколебима твърдост.
— Аз не мисля така. Някои от приятелите ми, които живеят в града и членуват със Сюзън в едни и същи клубове, казват, че е истинска усойница. Щом реши, че иска да бъде председател на някой клуб, тя е готова да направи всичко, за да я изберат. — Сейдж присви очи. — А сега е хвърлила око па теб. Навила си е на пръста да стане госпожа Лъки Тайлър.
— Чудя се защо — каза той, искрено озадачен от настойчивостта на Сюзън. Бяха излизали заедно през последните няколко месеца, бяха се шегували и натискали по ъглите, но той никога не бе споменавал думата женитба.
— Много ясно — отговори Сейдж на риторичния му въпрос. — Никоя друга жена досега не е успяла да те впримчи. Тези, които водят на отчет любовните си авантюри, дават максимална оценка на подвизите си. Ти си местният жребец. Сюзън би била страшно горда, ако успее да те ожени за себе си.
— Местният жребец, а? — той бавно изговаряше думите, удобно излегнат в стола си.
— Стига си се перчил! — Сейдж го изгледа с раздразнение. — Един мъж, който има сиви косъмчета по гърдите си, няма с какво толкова да се фука.
— Сиви! — възкликна той. Наведе надолу глава, за да разгледа косъмчетата, което се подаваха под разтворилия се халат. — Тези са руси.
Решимостта на Сюзън да те има на всяка цена и тази глупост за пожара ме безпокоят.
— Тези, по-светлите косъмчета, са руси, Сейдж.
— Ще престанеш ли с тези глупости? Само се шегувах, за Бога.
Загрижеността на сестра му го развълнува, но той просто не можеше да приеме предупрежденията й за Сюзън на сериозно. Беше му повече от ясно, че тази жена е изключително пресметлива. Несъмнено бе много себична и би могла да задмине и най-ревнивите и завистливи чудовища по света. Но и Лъки не беше вчерашен. Сюзън трябваше да измисли нещо наистина изключително умно, за да го надхитри.
Той се пресегна над масата и погали русата, непокорна коса на Сейдж.
— Не се безпокой, сестричке! Мога да напиша цяла книга за женските хитрости и за начините, по които един мъж може да се справи с тях.
— Ти не…
— Млъкна на средата на изречението, когато някой почука на задната врата.
— Сигурно е мама — каза Сейдж и стана от стола, за да отвори. — О, Пат! — В гласа й прозвуча изненада. — Очаквахме мама, която рано сутринта отиде на пазар.
— Добрутро, Сейдж, Лъки. — Пат влезе в кухнята и свали шапката си. — Намира ли ви се малко кафе и за мен?
— Разбира се.
Той благодари на Сейдж за чашата черно кафе, която тя му наля, духна няколко пъти, извади кибритената клечка от устата си, отпи, а след това безмълвно се загледа в чашата си. Кафето му осигуряваше възможност да се забави още малко, преди да съобщи за целта на посещението си.
Лъки предположи, че ако Пат бе дошъл като официално лице, за да му съобщи някаква лоша новина, той щеше да се опита да му я каже колкото се може по-внимателно.
— Защо не ни кажеш какво те води насам, Пат?
Семейният им приятел се наведе на стола си от другата страна на масата. Огледа се с неудобство наоколо и най-накрая погледна Лъки в очите.
— Напоследък да си купувал нещо от магазина на Талбърт?
— Магазина на Талбърт? — озадачено повтори Лъки. — О, почакай малко. Да. Преди една-две седмици купих няколко сигнални фенера.
Пат Буш изпусна шумна въздишка.
— И къде ги държеше?
— В… — Лъки напрегнато се вгледа в шерифа. — В склада, който изгоря.
— Ами, експертите решиха, че пожарът е причинен от сигналните фенери, които са подпалили бензина. Нищо чудно. Това е най-логичното нещо на света.
Сейдж седна на стола до брат си и постави ръка на рамото му. Той прекара пръсти през косата си и обхвана челото си с ръце. Нямаше нужда Пат да им обяснява какво означава това.