Пияниците на бара и другите, насядали в сепаретата, преустановиха разговорите и се вторачиха в Лъки, който с наперена походка се отправи към сепарето, в което жената настояваше Литъл Алвин да се махне от пътя й.
— Бих искала да си тръгвам вече…
Тихият й и спокоен глас не успя да заблуди Лъки. Очите й нервно и неспокойно се местеха от единия мъж към другия. Джак Ед бе много по-дребен от Литъл Алвин, но и той по свой начин изглеждаше страшен и заплашителен. Очите му бяха студени и безмилостни, а когато се захилеше, физиономията му поразително заприличваше на зловещо озъбен чакал. И двамата, подобно на Лъки, не вярваха на нахаканото й самоуверено държание.
— Мм, защо бързаш толкова, сладурче? — изгъгна Литъл Алвин. Той се наведе към нея, а тя отскочи назад и се сви в ъгъла. — Че ние едва сега почваме да се забавляваме.
Джак Ед се закиска одобрително на засуканата забележка на приятелчето си. Смехът му изведнъж пресекна, когато Лъки се обади иззад гърба му:
— Не мисля, че дамата се забавлява, Алвин.
Дебелият се обърна с бързината на разярен бик, когото току-що са дръпнали за опашката.
Лъки стоеше зад него, пъхнал палец под гайката на украсения си кожен колан, сякаш небрежно го придържаше с една ръка, докато другата бе облегнал върху потъмнялата месингова закачалка за шапки, закована на гърба па съседното сепаре. Стоеше, кръстосал крака, и се усмихваше приятно. Но дръзко наклонената тъмноруса глава и студенината, изпълнила сините му очи, напълно противоречаха на дружелюбния тон.
— Разкарай се, Тайлър. Не е твоя работа.
— О, аз пък мисля, че е. Изглежда, че дамата не си пада по тлъсти тъпанари като теб, а това означава, че ловният сезон продължава и всеки може да си опита късмета, нали? — Лъки сведе очи към жената, усмихна й се мило и палаво й намигна — изпитан трик, с който бе прилъгал безброй жени да се освободят от предпазливостта и дрехите си. — Здрасти. Как си?
Литъл Алвин недоволно изръмжа и тромаво пристъпи към Лъки, когото надвишаваше с повече от десет сантиметра на височина и с над четиридесетина килограма. За махна с огромния си юмрук, настървен да го стовари като чук върху главата на Лъки.
Въпреки престореното си равнодушие и нехайство, Лъки бе нащрек и подготвен да посрещне атаката. Бързо отскочи наляво, наведе се, за да избегне удара, като в същото време силно блъсна Джак Ед с лакът под брадичката. Всички в кръчмата чуха хрущенето на вълчите му зъби. Джак Ед политна на една страна, стовари се върху най-близката машина за пинбол и откъм нея гръмна пронизителното дрънчене на цял хор камбанки.
След като временно отстрани Джак Ед, Лъки се обърна тъкмо навреме, за да подложи дясното си око право под юмрука на Алвин, който налиташе като истинска стенобойна машина. Когато Лъки беше дванадесетгодишен един кон го бе ритнал в главата. Тогава бе изгубил съзнание. Но болката от оня ритник направо беше несравнима с тази, причинена от юмрука на Алвин.
Цялото му тяло изтръпна от удара. Ако разполагаше с време да се отдаде на страданието си, стомахът му сигурно щеше да въстане срещу двете уискита с вода, които бе погълнал. Но в този момент Лъки не можеше да мисли — трябваше или да продължи да се бие, или да се остави да умре в ръцете на разярения Литъл Алвин Кагни.
Посетителите на бара го насърчаваха, с изключение на тези, които се страхуваха от отмъщението на Алвин. Лъки си даваше сметка, че може да разчита само на ловкостта и бързината си. Наведе глава и заби рамо в стомаха на Алвин, който веднага загуби равновесие.
Един рязък вик го предупреди за Джак Ед, който се бе съвзел и отново бе в играта. Лъки се обърна рязко, но преди да успее да го удари в стомаха, Джак Ед замахна към него с прословутия си нож. Лъки светкавично изби ножа от протегнатата му ръка, а след това силно го храсна по адамовата ябълка е ръба на дланта си. Бившият затворник се строполи върху една маса и тя се разби на земята. Джак Ед се пльосна край нея в безсъзнание и остана да лежи сред локва бира и потрошени чаши.
Лъки се стегна и отново се насочи към Алвин. Приведен напред, също като разярения великан от приказките на Братя Ерим, бившият защитник беше готов за нова атака.
— Престанете!
Жената бе излязла от сепарето. Сложила ръце на кръста си, тя яростно им крещете, макар че Лъки май бе единственият, който й обърна внимание. Очите на Литъл Алвин бяха кръвясали от бяс, а ноздрите му се разширяваха и свиваха като два мяха.
— Махни се от пътя му, тоя ще те пребие! — изкрещя й Лъки.