— Случвало ми се е и преди.
— Не и на мен, обаче.
Сервитьорката пристигна с кафетата им. Лъки наблюдаваше Девън, която разсеяно вдигна чашката към устните си и отпи. Изведнъж се сети, че не си бе поръчвала кафе и демонстративно го остави на масата. Кафето се разплиска и се разля в чинийката.
— Сега, когато вече сме сами, ще ми кажеш ли за какво искаш да разговаряме?
— Какво правеше в кръчмата? — попита той.
— Оная дупка, в която случайно се срещнахме?
— Точно така.
— Прочете ли материала ми в сутрешния вестник?
Той наклони главата си на една страна. Не разбираше каква бе връзката между нейната статия и неговия въпрос.
— Не. Не стигнах по-далеч от снимката ти.
— Ако го беше прочел, щеше да разбереш, че в бара се занимавах с журналистическо проучване.
Той подпря глава на ръката си и се вгледа в нея като мълчаливо се молеше тя да го разбере и да му помогне.
Тя дълбоко пое дъх.
— Статията ми тази седмица бе посветена на жените и на правата, които все още им се отказват, въпреки огромните успехи, които бяха постигнати в това отношение през изминалите две десетилетия.
— Значи влезе в едно заведение и си поръча питие. И кое точно твое право беше нарушено?
— Правото да ме оставят на мира.
Той изсумтя уклончиво.
Тя продължи:
— Никоя жена все още не може да влезе в някой бар сама, без всеки един от присъстващите там мъже да си помисли, че тя е влязла, за да забърше някой от тях, или за да си изпроси едно питие. Основната ми цел в тази статия бе да покажа, че все още има бастиони в нашето общество, в които жените не могат дори да проникнат, камо ли да влязат там на равноправна основа. Случилото се в бара само потвърди мнението ми. Не направих абсолютно нищо, с което да насърча онези двама грубияни. Седях си тихичко в сепарето, пиех си бирата, а те се приближиха и започнаха да ме подкачат. Не беше… — Тя замълча и яростно го погледна. — Защо се смееш?
— Мислех си, че ако ти липсваха няколко зъба, ако имаше акне и дебели глезени, вероятно щяха да те оставят да си изпиеш бирата на спокойствие.
Девън подхвана спора отново щом сервитьорката остави чиниите на масата и се отдалечи.
— С други думи, само не особено привлекателните жени са застраховани срещу набезите на мъжете.
— Ти май се ядоса — невинно пророни той. — Исках думите ми да прозвучат като комплимент.
— Как могат да се преценяват качествата на някоя жена — или на някой мъж — като се съди само по външния им вид!
Девън отмахна от раменете си няколко кичура от гъстата си, блестяща коса. Ако тя държеше той да я цени само заради ума й, помисли си Лъки, ще трябва да престане с тези женски хитрости, да спре да размахва насам-натам разкошната си тъмночервена коса и да потисне съблазънта, която се излъчваше от цялото й същество.
— Извинявай, Девън, но не ми е в стила да виждам в теб само красивата, вълнуваща жена.
— Кой стил? Па дънките ти? Или на поведението? — Той небрежно поръси сол и пипер върху чийзбургера си, а след това постави горното хлебче на мястото му. През цялото това време нито за миг не свали очи от лицето й.
— И двата. И, моля те, не ме питай чии аргументи са по-убедителни. — Той отхапа от бургера си и изпита наслада не само от вкуса му, но и от очевидното й смущение.
— Кажи ми тогава — тя отчаяно се опитваше да възвърне самообладанието си, — щеше ли да се спуснеш да ме спасяваш, ако ми липсваха зъби и т.н.?
Той се пресегна за кетчупа.
— Да, по дяволите! Щях да го направя. Но — той повдигна пръст към тавана, за да подчертае, че смята да приведе най-убедителния си аргумент в този спор — вероятно нямаше да те последвам след това. И нямаше да се просна в леглото ти. — Той сниши гласа си и се наведе през масата, като почти опря нос в нейния. — Нямаше да си мечтая да продължиш да охлаждаш раната ми, нито щях да се събудя по-късно, разкъсван от желание.
Тя остана за миг неподвижна, прекалено стъписана, за да направи каквото и да било. След това грабна чантата си и се опита да се измъкне от сепарето. Лъки вдигна обутия си в ботуш крак и го подпря на отсрещната пейка, като препречи пътя й.
— Ей, ти ме попита, забрави ли? Аз само ти отговорих, Девън. Съвсем честно и искрено.
— Спести ми искрените си излияния от тук нататък. Искам да си ходя. Веднага.
— О-о. Трябва да поговорим за още куп неща. — Без да бърза, той отново отхапа от чийзбургера и натопи едно френско хлебче в кетчупа, който бе изсипал в чинийката си. — Защо се ядоса толкова, когато се намесих?
— Защото исках да се справя сама. Исках да разбера дали и как бих могла да се измъкна от подобна ситуация. Ти ме лиши от възможността да проверя как мога сама да се спася от тия навлеци.