Най-накрая, убедена, че се е измъкнала и е в безопасност, тя се върна в задната част на къщата, където беше спалнята й. Захвърли полата и блузата си и с копнеж се загледа през остъклените врати към плувния басейн. Малко плуване ще я поохлади. От момента, в който бе вдигнала поглед от книжата върху бюрото си, очаквайки да види вежливото лице на стажанта и вместо това бе срещнала жарките, яркосини очи па Лъки Тайлър, Девън се намираше в състояние на трескава възбуда и смут. Няколко изнурителни обиколки на басейна щяха да поотпуснат нервите й. Беше напрегната и уплашена като малко животинче и не преставаше да се пита кога той отново щеше да нахълта в живота й.
А той щеше да го направи. Беше сигурна в това.
Сложи си долнището на един силно изрязан бански, взе една хавлия от пластмасовата етажерка в банята, отвори вратата към задната веранда и излезе в уединения заден двор, зает почти изцяло от басейна.
Нямаше морава за поддържане. Грижеше се единствено за храсталаците, които растяха около оградата от кедрови дървета — достатъчно високи и гъсти, за да й позволят удоволствието да се къпе полугола в басейна. Па верандата имаше декоративна решетка и безброй цветя в саксии. Тъй като прекарваше дните си затворена, плуването в басейна беше отлично средство за отмора и физическо натоварване — всъщност единственото, на което се отдаваше с удоволствие.
Хвърли хавлията върху един шезлонг и се гмурна в най-дълбоката част на басейна. Хладната вода се затвори над главата й. Тя бавно се плъзна по дъното и без да бърза преплува цялата дължина. Показа само главата си на другия край, пое дълбоко въздух и отново се гмурна под водата.
Когато преплува няколко дължини, усети, че дробовете й, сърцето й, а и цялото й тяло бяха освежени п приятно уморени от усилията. Като отхвърли назад мократа си коса, тя започна да се изкачва по стълбата в плиткия край на басейна. Прекоси верандата с наведена глава.
Забеляза го, когато едва не се спъна в ботушите му. Рязко вдигна глава.
Лъки се бе излегнал в един стол до шезлонга й. Беше скръстил ръце над катарамата на колана си, а дългите му крака, кръстосани в глезените, бяха изпружени далеч пред него. Хавлията й висеше преметната върху единия му крак. Светлокафявите гъсти вежди бяха сключени над сините му очи, приковани върху голите й гърди.
Той се изправи и вдигна поглед.
— Хавлия? — протегна кърпата към нея.
Тя я грабна и я обви около голото си тяло.
— Какво правиш тук? Как влезе? — Съвсем ясно си спомняше, че бе проверила и заключила всички врати.
— Изкатерих се през оградата. Колко високо е това дяволско нещо? Приземих се доста тежко. Мисля, че си изкълчих коляното. Стара футболна травма.
Безгрижният му и нехаен тон я вбеси. Държеше се така, сякаш всеки ден на смрачаване прескачаше двуметровата й ограда.
— Проследил си ме до дома — обвини го тя.
— Как иначе бих могъл да разбера къде живееш? След като насъска охраната срещу мен, никой във вестника не би се съгласил да ми даде адреса ти. Освен това не си включена в телефонния указател. Проверих. Виж, Девън, първия път претърсих указателя за някоя си Мери Смит. Имаше няколко дузини с това име. Помислих си, че трябва да опитам на Девън Хейнс. Както и предполагах, и на това име не си регистрирана. — Отново я погледна. — Басейнът с топла вода ли е?
В тъмновиолетовия здрач очите му светеха като две малки, сипи фенерчета, които силно я притесняваха. Всъщност, тя сякаш бе престанала да разсъждава разумно от мига, в който бе изникнал в офиса й. Ужасяваше се при мисълта за последиците, които следващото му появяване би могло да окаже върху живота й за в бъдеще. Каква глупачка е била да се залъгва с надеждата, че би могла да се измъкне невредима от необмислената авантюра, която заплашваше да разруши целия й живот.
Изведнъж осъзна, че той очаква отговор на въпроса, който тя дори не бе чула.
— Моля?
— Басейнът. С топла вода ли е?
— Защо?
— Защото си настръхнала толкова силно, сякаш цялата си нахапана от комари, а устните ти започват да посиняват от студ.
Тя загърна хавлията по-плътно около себе си.
— Въздухът е хладен.
— В такъв случай май е по-добре да влезем вътре.
— Аз ще вляза вътре. А ти си тръгваш.
— Искам едно питие, а като те гледам, имам чувството, че няколко глътки и на теб няма да ти се отразят никак зле.
Лъки небрежно отвори вратата към къщата.
— Моля — изрече той и галантно отстъпи встрани.
Тъй като беше измръзнала до кости, а и искаше да си облече нещо колкото е възможно по-бързо, тя веднага се плъзна край него и влезе в спалнята си.
— Къде е кухнята?