По извън леглото жените бяха истинско наказание.
Например това разведеното маце в Маршал. Постоянно се оплакваше от нещо, непрекъснато хленчеше, а гласът й бе толкова дразнещ, че винаги му напомняше за неприятното усещане, което изпитваше като ученик, когато драснеше с нокът по черната дъска. Мадамата не мрънкаше за нищо само когато бяха заедно в леглото. Там обикновено мъркаше.
Една от последните му авантюри пък бе с една силна използвачка. При всяка тяхна среща трябваше да й носи подарък — някаква дреболия или украшение, защото ако се появеше с празни ръце, тя обидено се нацупваше. И само няколко часа в леглото успяваха да я умилостивят и да възвърнат доброто й настроение.
Сети се и за оная продавачка в аптеката. В леглото беше остроумна и изобретателна. Извън него обаче беше тъпа като галош.
Сюзън Йънг беше нейна пълна противоположност. Беше умна. Може би прекалено умна. Той подозираше, че тя отказва да легне с него не поради някакви морални съображения, а защото искаше да го закара пред олтара, искаше да го облече в смокинг, да го изправи в средата на Първа методическа църква, за да тръпне в очакване, докато тя, облечена в дълга бяла рокля, бавно пристъпва към него в такта на сватбения марш „Лоенгрин“4.
След обезсърчителния разговор с Чейс сутринта Лъки бе спазил уговорката си със Сюзън и се бяха срещнали за обяд в дома на родителите й. Баща й Джордж беше изпълнителен директор на банката, която държеше полицата на „Тайлър Дрилинг“. Живееха във внушителна къща с акър и половина идеално окосена поляна в центъра на града. Веднага щом прислужницата разчисти масата, Джордж се върна в банката, а госпожа Йънг се извини и се качи горе, като остави Лъки сам със Сюзън.
Той я грабна в прегръдките си и я целуна. След като се отделиха един от друг, Лъки примлясна с устни и леко въздъхна.
— Много по-вкусно от ягодовия сладкиш на Клара — каза той, като намекваше за разкошния десерт, който готвачката им бе сервирала.
— Понякога си мисля, че единственото, което искаш от мен, са целувките.
Огледа я от горе до долу, очите му се спряха на нежните й устни, а след това на малките гърди, които дръзко издуваха блузката й. Покри едната й гърда с ръката си.
— Не искам само това.
Сюзън се отдръпна от него.
— Лъки Тайлър, ще се научиш ли да се държиш прилично? Майка ми е горе, а Клара е в кухнята.
— Хайде тогава да отидем някъде — предложи той с внезапен изблик на вдъхновение. Къщата, в която живееше Сюзън, беше официална и мрачна и твърде много му напомняше на погребален дом — прилика, която го гнетеше и подтискаше романтичното му настроение. Не беше за чудене, че в дом като този, Сюзън взе още се въздържаше да легне с него. — Този следобед трябва да отида до Хендерсън, за да се срещна с един човек по работа. Защо не дойдеш с мен?
Тя веднага отклони предложението му и непреклонно тръсна глава.
— Шофираш прекалено бързо. А като свалиш и гюрука, косата ми се разхвърчава на всички посоки.
— Скъпа, тя така и така ще се разроши, ако направим това, което ми се иска.
Говореше бавно и провлачено и отново я придърпа към себе си. Този път тя взе по-активно участие в целувката им. А когато излязоха навън, за да подишат чист въздух, Лъки вече бе възбуден и наелектризиран до крайност.
И тогава Сюзън развали всичко, като заговори за баща си.
— Искам да ти кажа нещо, но ми обещай, че няма да се ядосаш. — От опит вече знаеше, че тези думи обикновено предхождаха някое съобщение, което със сигурност щеше да го вбеси, но въпреки всичко й обеща. Тя си играеше с копчетата на ризата му и избягваше да го погледне в очите. — Татко се безпокои, че прекарвам толкова много време с теб.
— Това пък защо? По време на обяда бе повече от учтив.
— Той винаги е учтив. Но въпреки това не е особено очарован от нашата връзка.
— И защо?
— Заради репутацията, която си си извоювал. Репутация, за която почтени момичета като мен не би трябвало дори и да са чували.
— О, така ли? — Не беше чак толкова почтена, че да се отдръпне, когато ръката му се плъзна под полата й и започна да гали бедрото й.
— Той ме попита какви са намеренията ти и аз трябваше да му кажа, че наистина не зная.
Напълно отегчен от упражнението на тема „Джордж“ Йънг той бе очарован и замаян от гладкото бедро, което галеше, но думата намерения изведнъж го накара да застане нащрек. Лъки отдръпна ръката си и отстъпи няколко крачки назад. Тя разбра, че най-после бе успяла да привлече цялото му внимание и веднага се възползва от ситуацията.
— Татко, разбира се, никога не обсъжда бизнеса на банката с мен — каза тя, като съвсем навреме невинно примигна няколко пъти, — но аз съвсем определено останах с впечатлението, че той се бои да отпусне заем на човек, който все още не е улегнал достатъчно. Нали разбираш — не се е оженил, не е създал свой собствен дом.
4
B средновековните германски легенди рицар на Свещения Граал. Сватбеният марш е от операта „Лоенгрин“ на Р. Вагнер. — Б.пр.