Лъки бързо погледна часовника си.
— По дяволите, става късно! Ако не мога да те придумам да дойдеш с мен, ще трябва вече да тръгвам. Не искам да изпусна срещата.
Той се отправи към вратата.
— Лъки?
— А?
Тя застана пред него, обви ръце около врата му и силно притисна тялото си към неговото. Надигна се на пръсти, докосна го с устни край ухото и прошепна.
— Татко със сигурност ще трябва да ти отпусне заема, ако се ожениш, нали?
Той й се усмихна измъчено и след като й обеща да се върне за вечеря в седем и тридесет, веднага си тръгна. Не беше готов да се жени. Нито за Сюзън, нито за която и да било друга. В никакъв случай.
Вярно, Сюзън му харесваше. Искаше да я вкара в леглото, но най-вече заради факта, че все още не бе успял да го стори. Тя беше дяволски разглезена и животът му с нея би бил истински ад. Освен това той силно подозираше, че едва ли ще е много добра в леглото. Беше убеден, че Сюзън гледа на секса не като на удоволствие, а като на особен вид разменна монета.
Лъки обичаше дейните, изобретателните, страстните жени, които като него се наслаждаваха на секса. Проклет да е, ако се ожени за жена, която се държи в леглото сякаш му прави услуга или пък не го допуска до себе си, докато не го впрегне в семейния хомот.
Не, надяваше се, че Сюзън Йънг не смята да се държи като девственица в очакване на момента, в който той, паднал на колене, ще поиска ръката й. Защото ако е така, ще има доста да почака.
Веднага щом намери телефон, ще трябва да й се обади, за да отмени срещата им за вечеря. Тя щеше да се разсърди, но той в никой случай не можеше да се появи на масата на семейство Йънг разкрасен по този начин.
— Жени! — продума с отвращение и продължи пътя си след елегантната червена кола.
3
Лъки закова спирачки на павирания паркинг около деветдесет секунди след жената. Крайпътният комплекс включваше един двуетажен мотел, ресторант, който според рекламите предлагаше най-добрите пържоли в щата — нещо, в което Лъки много се съмняваше, бензиностанция с няколко колонки и един магазин, в който продаваха алкохол и полуфабрикати.
Тя бе влязла в ресторанта. Лъки видя през прозореца сервитьорката, която я заведе до една маса. След няколко минути й донесоха нещо, което приличаше на двоен сандвич с препечен хляб. Как изобщо можеше да мисли за храна? А той се чувстваше ужасно. И през ум не му минаваше за ядене.
Излезе от колата, отдалечи се от прозореца, за да не може тя да го види и закуцука към магазина.
— Какво се е случило с теб, приятел? Да не те е газил валяк?
— Нещо такова. — Лъки погледна жизнерадостния магазинер, който го обслужваше. Купи си бутилка уиски, кутийка аспирин и един суров бифтек. Месото бе започнало да позеленява по краищата и бе с намалена цена. Не ставаше за ядене, но той така или иначе не смяташе да го яде.
— Как изглежда оня, с когото си се бил? По-добре или по-зле? — попита любопитният продавач.
Лъки се ухили.
— О, изглежда добре, но се чувства дяволски зле.
Върна се при колата си, тръсна се на бялата кожена седалка зад волана, отвори бутилката и изпи три аспирина с първата глътка уиски. Тъкмо развиваше миризливия бифтек, когато видя жената да излиза от ресторанта. От няколко минути предвкусваше удоволствието, което щеше да изпита, като постави студеното месо върху пулсиращото си от болка око, но разбра, че няма да има време и като изруга през зъби, постави ръка на дръжката на вратата и се приготви да я отвори.
Остана на мястото си обаче, защото я видя да влиза в офиса за регистриране в мотела. Само след няколко минути излезе с ключ в ръка.
Лъки я изчака да обърне колата си и да завие зад ъгъла, а след това я последва. Излезе иззад ъгъла точно навреме, за да я види, че влиза в една стая на приземния етаж точно по средата на западното крило на сградата.
Нещата се подреждат добре, помисли си той със задоволство и спря Мустанга на паркинга. Предпочиташе разговорът им да протече насаме. Точно за това не я бе последвал в ресторанта. А тя съвсем неволно бе попаднала в ръцете му.
Той пусна ключовете на колата в джоба си, взе бифтека, аспирина и уискито, тръгна нехайно към вратата, която тя току-що бе затворила зад себе си, и почука.
Представи си я как се спира на средата на стаята и погледна с любопитство към вратата, а след това предпазливо се приближава и надниква през шпионката. Ухили се широко.