Заедно с любовта, обаче, дойде и ужасът. Това бе един от уроците, които децата на Тайлър бяха усвоили и от двамата си родители. Когато обичаш някого, можеш понякога да го нараниш, да го разочароваш, да го ядосаш, но никога, при никакви обстоятелства не бива да го опозоряваш и безчестиш.
Точно този морален принцип го беше заставил да измине пътя до затвора и да се срещне със съпруга й.
— Ти ли си Тайлър?
Чул въпроса, Лъки се обърна и видя за пръв път Грег Шелби. Веднага си отдъхна с облекчение. С ужас бе очаквал срещата, защото си представяше, че срещу него ще застане един облечен в затворнически дрехи Мел Гибсън с израз на истински мъченик.
Вместо това пред него стоеше един загорял, симпатичен мъж, когото обаче Сейдж в никакъв случай не би нарекла сладур. С чувство на задоволство Лъки забеляза оредяващата му коса.
— Господин Шелби?
— Точно така.
С нехайно и странно предизвикателно изражение, той прекоси стаята и седна на канапето, като опря ръце на облегалката му. Равнодушието му изненада Лъки. Изненада го, но и силно го раздразни и ядоса. Този кучи син нямаше да го хване за гърлото? Нима Девън не заслужа ваше поне това?
Шелби поде:
— Не е необходимо да ви питам защо искате да ме видите, нали?
— Да, така е. Вече сте прочел за случилото се във вестниците.
— Да, заедно с всички останали — с горчивина отбеляза той.
Лъки седна на един стол до канапето. Двамата мъже застанаха нащрек и се измериха с поглед.
— Съжалявам, че трябваше да го научите по този начин — Лъки бе напълно искрен. — Съжалявам, че не ви е било никак лесно, но за Девън беше дяволски по-трудно.
Шелби изсумтя.
— Но тя не е в затвора, нали?
— Тя не е извършила престъпление.
Шелби леко се стъписа от рязката откровеност и абсолютна прямота на Лъки. След това хитро се усмихна.
— Има хора, които биха решили, че това, което е направила с вас, е престъпление.
— Аз не мисля така. Нито пък вие.
— Откъде знаеш какво мисля аз, Тайлър?
— Ако бяхте толкова разстроен от нейното прелюбодейство, едва ли щяхме да обсъждаме въпроса така спокойно.
Шелби отново се усмихна лукаво и саркастично.
— Прав сте. Девън е истинска светица. Единственото й престъпление бе, че се омъжи за човек, който трябваше да влезе в затвора.
Лъки се облегна спокойно назад, сякаш те двамата обсъждаха бейзболния сезон, а не въпрос, който би могъл да промени цялото му бъдеще.
— Питам се защо го е направила?
Шелби го изгледа с проницателен поглед, а после сви рамене. Стана от канапето и отиде да си налее чаша кафе.
— Искате ли и вие?
— Не, благодаря.
Шелби духна няколко пъти горещото кафе и отпи.
— Девън искаше да проникне в същността на едно престъпление, което повечето хора биха нарекли просто хитър бизнес. И понеже аз твърдях, че съм невинен, че съм жертва на престъпници, които са пипали прекалено умело, за да бъдат заловени, Девън реши, че това ще бъде дяволски добър материал за колонката й.
— Тя е много талантлива.
— Тук сте напълно прав. Тя успя да накара всички вестници в Далас да работят в моя полза. — Той се намръщи. — Жалко, че на съдията и съдебните заседатели е забранено да четат вестници. Може би трябваше да я изправим на свидетелската скамейка. Вероятно щеше да успее да ги убеди в невинността ми.
— Така както вие убедихте нея?
Шелби отново уклончиво сви рамене. Беше прекалено умен, за да признае каквото и да е, или да позволи да го хванат натясно. На Лъки му се прииска да размаже самодоволната му физиономия.
— Девън получи от женитбата ни това, което желаеше — рече Шелби.
— Ако намеквате, че единственото, което е искала, са били няколко добри статии, значи изобщо не я познавате.
Шелби почти се разсмя.
— Може и да сте прав, Тайлър. Вие сигурно я познавате толкова добре, колкото и аз.
Лъки нямаше никакво намерение да обсъжда взаимоотношенията си с Девън е този човек, когото с всяка изминала минута презираше все повече и повече. Шелби допи кафето си и хвърли пластмасовата чашка в кошчето.
— Знаете ли, аз съм образцов затворник — разприказва се той. — Не се оплаквам от храната. Поддържам безупречен ред в килията си. Не се карам с останалите затворници. Имам всички шансове за предсрочно освобождаване.
Обърна се и заплашително изгледа Лъки.
— И в този момент вие забърсвате Девън, а тя няма дори достатъчно ум в главата си, за да си държи устата затворена.