Тя наведе глава.
— В деня, в който те срещнах, тъкмо бях разбрала, че той е отказвал полагащите му се интимни свиждания. Аз дори не знаех, че съществува подобно нещо, преди да го чуя от съпругата на един друг затворник. Попитах Грег направо, Скарахме се жестоко. Не можех да разбера защо се отказва от правата си като мой съпруг.
— Защото е извършил не само престъпление, а и колосална измама по отношение на теб.
— Да.
Беше й трудно и унизително да направи подобно признание и Лъки се разстрои още повече. Той зарови пръсти в косата си. — Но защо не предприе никакви мерки за анулиране на брака… или развод?
— Защото аз използвах Грег почти толкова, колкото и той мене. Възползвах се от историята му, за да популяризирам колонката си. Точно по онова време името Девън Хейнс започна да значи нещо във вестника. Така че и аз, подобно на Грег, се облагодетелствах от женитбата ни.
— Девън, ти притежаваш невероятен талант! Колонката ти щеше да успее и без помощта на Грег. Защо продължаваш тоя брак?
— Защото приемам сериозно всичките си задължения и отговорности. Не мога просто ей така да се отърва от един брак, само защото вече нямам полза от него и защото вече ми създава известни неудобства.
Той прекъсна аргументите й с едно кратко:
— Глупости! Просто не искаш да си признаеш, че си била измамена.
— Не е вярно!
Незабавната й, яростна реакция му показа, че е на прав път.
— Ти искаш да контролираш всяка ситуация, да подхождаш разумно и хладнокръвно към живота си. За теб е невъзможно да си признаеш, че два пъти вече сърцето е надделяло над разума ти. Подвела си се от сантименталната история на Грег и сега не можеш да се примириш с това. Не искаш в никакъв случай да си признаеш грешката и се инатиш с този брак само и само, за да докажеш, че си била права.
— Не мога да го изоставя, докато е в затвора, ако съществува и най-малката възможност да е невинен.
Лъки изсипа цял куп отчаяни ругатни.
— Бореше се с чувствата си от самото начало, но ти ме обичаш и аз съм дяволски сигурен в това! Лежахме заедно още първата нощ, в която се видяхме. Това, което не искаш да си признаеш, е че си по-уязвима между краката…
— Няма да слушам вулгарните ти…
— Не искаш да бъдеш безволево същество като майка си, изцяло зависима от мъжа си. Добре. Чудесно. Знаеш ли какво, Девън! Аз не искам да те превръщам в безропотна съпруга. Не искам мълчалива, покорна партньорка във или извън леглото си.
— Аз си имам съпруг.
— Сега не става дума за оня! Той никога не ти е бил съпруг, или поне това открих тази сутрин. Просто го използваш като оправдание. Сега става дума за теб и за мен.
Той я сграбчи за раменете.
— Искаш да правиш кариера? Страхотно. Аз съм с теб. Изграждай кариерата. Но не се отказвай от мен. Можем да сме заедно и в същото време всеки да преследва професионалните си цели. Аз искам деца. И се боя, че тук отговорността е изцяло твоя. Но ако се съгласиш да родиш децата ми, аз ще те поставя на пиедестал, ще превърна живота ти в неповторимо преживяване.
Гласът му спадна до съблазнителен, примамлив шепот.
— Почувствах страстта, която изпитваш към мен, Девън. Усетих я. Знам, че съм прав. Обвий ръце около врата ми, Девън, кажи ми, че имаш нужда от мен. Признай, че ме обичаш.
— Вече два пъти успя да ме убедиш да пристъпя брачните си клетви. Това не ти ли е достатъчно?
— Искам да си разменим наши, собствени клетви, които телата ни си казаха преди час. Клетви, които не си давала нито на Грег, нито на който и да е друг мъж.
— Не мога да продължа да се виждам с теб, Лъки!
— Кажи, че ме обичаш.
— Не мога.
— Държиш се така заради майка си, нали? Заради поведението си преди смъртта й? — рязко запита той.
Девън отстъпи крачка назад.
— Какво?
— Не си обърнала внимание на оплакванията й и тя е умряла. И ти се чувстваш отговорна за смъртта й.
— Да! — извика тя. — А ти не би ли изпитвал същото?
— Тя инвалид ли беше? Беше ли прикована към леглото си? Или може би не можеше да шофира?
— Какво искаш да кажеш?
— Не е ли могла да отиде на лекар и сама, Девън? — Нищо не му отговори и той усети, че отново е на прав път. — Прехвърлила е цялата вина върху теб, защото животът й е бил толкова нещастен, така съсипан, че по някакъв перверзен и извратен начин е пожелала и с теб да се случи същото. Вероятно е искала да умре, само че се е опитала да го направи по най-болезнения начин, за да е сигурна, че цял живот след това ще бъдеш разкъсвана от угризения. И сега по същия идиотски начин си готова да се обвържеш и с Шелби.