Купърстаун, 10 август 1849 г.
ГЛАВА I
С мрачен рев вълни връхлитат,
бият кораба безспир.
Само от един поглед върху картата читателят може да получи представа за разположението на източното крайбрежие на Англия спрямо бреговете на отсрещния континент. Те заедно образуват границите на малкото море, от векове известно на света като арена на морски подвизи и като голям път, по който са минавали флотите на северноевропейските народи, за да водят търговия или война. Противно на всякаква логика обитателите на Британските острови отдавна предявяват права над този международен морски път, което често е предизвиквало конфликти, съпроводени с кръвопролития и разходи, съвсем неотговарящи на изгодите, които могат да се извлекат от поддържането на толкова безполезна и абстрактна привилегия. Именно по водите на това оспорвано море ще се опитаме да поведем читателите, избирайки за нашия разказ епоха, особено интересна за всеки американец не само защото през нея се е родила неговата нация, но и защото тъкмо тогава разумът и здравомислието са започнали да изместват феодалните обичаи и традиции в направляването на съдбините на народите.
Веднъж, скоро след като революционните събития у нас бяха въвлекли в нашата разпра кралствата Франция и Испания, и Холандската република, на едно поле по североизточното крайбрежие на Англия, изложено на океанските ветрове, се бяха събрали няколко селяни. Тези хора облекчаваха труда си и разведряваха мрачността на декемврийския ден, като разменяха простодушни мисли по текущи политически въпроси. Те отдавна бяха чували смътни слухове, че Англия води война с някакви свои колонии1 оттатък Атлантика, но тези събития оставаха далеч и слабо ги интересуваха. Сега обаче, когато против Англия се бяха опълчили държави, с които тя често бе воювала и по-рано, тътенът на войната бе смутил спокойствието даже на тези неграмотни селяни, които стояха настрани от света. В случая главни оратори бяха един браничар—шотландец, който чакаше тук арендатора на околните ниви и един ратай—ирландец, който бе прекосил Ирландско море и Англия от западното до източното крайбрежие, за да търси работа.
— Ако не се бъркаха тия французи и испанци, баба Англия отдавна щеше да се справи с тези туземци даже без помощта на Ирландия — каза ратаят. Според мен заради тях сега всичко се стоварва на нашия гръб. Постоянно трябва да бъдеш трезв като поп на литургия, иначе додето се усетиш, току виж, че те взели войник.2
— Ехе, нали знаем, вие в Ирландия можете да наберете армия само ако задумкате бъчва с уиски, забеляза браничарят, смигайки на слушателите. Виж, у нас на север лесно можеш да събереш народа. Нашите шотландци тръгват мирно и чинно подир гайдите, като че отиват на неделна литургия. Случи ми се веднъж да зърна списъка на планинския полк — беше на такова малко листче, че би се побрал върху дланта на някоя дама. Все Камеръновци и Макдоналдовци3, макар, че в строя бяха общо шестстотин човека … Но какво става там? Тоя юнак притежава несвойствено за морски съд влечение към сушата и ако дъното на океана е като повърхността му, има голяма опаснорт да стане на трески.
Тази неочаквана смяна на темата накара всички да обърнат очи в посоката, накъдето сочеше тоягата на наблюдателния браничар. За голямо свое изумление всички присъствуващи видяха един малък кораб, който заобикаляше бавно носа в единия край на заливчето, на чийто отсрещен бряг се намираше полето със селяните. Този неочакван гост имаше много странна външност, която още повече засили учудването, предизвикано от появата му на такова уединено място. Знаеше се, че само най-малки съдове или отчаяни контрабандисти се осмеляваха сегиз-тогиз да се приближат до тоя бряг, осеян с плитчини и подводни скали. Безстрашните моряци, които се бяха впуснали сега тъй безогледно и безразсъдно в такова опасно плаване, се намираха в ниска черна шхуна, чийто корпус очевидно никак не съответствуваше на височината на наклонените назад мачти. Тези мачти поддържаха няколко леки реи, които постепенно се изтъняваха, докато на самия връх ставаха колкото тесния вимпел, който напразно се мъчеше да се развее с цялата си дължина под слабия вятър.
Късият ден в тези северни ширини вече свършваше и слънцето хвърляше косо върху водата прощалните си лъчи, като тук-таме докосваше мрачните вълни с ивици бледа светлина. Бурните ветрове на Северно море сякаш бяха заспали и макар че непрекъснатият пристъп на прибоя срещу брега правеше гледката още по-зловеща, леките бръчки, които набраздяваха дремещите талази, се дължаха само на тихия ветрец откъм сушата. Въпреки това благоприятно обстоятелство океанът изглеждаше заплашителен. Той бучеше глухо и издълбоко, като вулкан пред изригване, засилвайки удивлението и страха, с които селяните наблюдаваха необикновения пришълец, нарушил спокойствието на техния малък залив. Опънала само тежкия си грот и лекия си кливер, издаден далеч пред носа, шхуната се плъзгаше по водата с такава грация и лекота, че приличаше на някакво вълшебно същество и зрителите, откъсвайки очи от морето, се споглеждаха в нямо изумление. Най-после браничарят проговори с тих, тържествен глас:
1
Има се пред вид освободителната война за независимост на английските колонии в Северна Америка през 1775–1783 г. В тази война на страната на въстаналите колонии се сражавали противниците на Англия — Франция (от 1778 г.), Испания (от 1779 г.) и Холандия (от 1781 г.). На 4 юли 1776 г. била приета Декларацията на независимостта, с която се провъзгласявало отделянето на колониите от Англия и образуването на независима държава — Съединените американски щатн. Б.пр.
2
По това време в Англия нямало задължителна военна повинност. Армията се попълвала с доброволци. Договорът се сключвал или пожизнено, или за определен срок (три или пет години), или до свършването на войната. За да накарат хората да подпишат договор, вербовчиците често ги напивали. Б.пр.