Клод Фарер
Лодка номер две
На полковник Л. Жуино-Гамбета
— Стъкмете лодка номер две!
Свирката на боцмана подкрепя командата с острия си трилер и матросите хукват към кърмовата палуба:
— Аврал за екипажа на лодка номер две! Аврал!… Екипажът на лодка номер две! Екипажът по лодките!…
Двама доброволци вече тичат, понесли макарите. Защото лодката не е още в морето. Тя виси на балките си, вдигната над горната палуба, на дванайсетина-петнайсет метра над вълните. И трябва да се спусне, преди да се стъкми.
— Хайде, екипажът на лодка номер две… Хайде, синко, по-живо!
Номер 304 — Льо Керек, първокласен матрос, дипломиран маневрист, старши на втора лодка — тъкмо привършва излъскването на медния планшир. Удобно наместен — легнал по корем върху планшира, запънал краката си в една от пейките, целият издаден напред, — той се поклаща безгрижно и си тананика някаква песничка от Морлекс.
Пронизителната свирка го стряска, вдига го на крака, с парцала в едната ръка и лулата — в другата.
— К’во става тука?… Да стъкмявам? Сега?… И в туй време?
И наистина вълните са големи, а вятърът — повече от студен. Впрочем това е нещо обикновено край този проклет марокански бряг. Огромни разярени вълни вихрено се носят от единия хоризонт до другия. И крайцерът „Са ира“1 макар и на котва, се мята във всички посоки много по-силно, отколкото ако беше сред океана.
На две мили по десния борд плажът — жълт и зелен, изчезва под една огромна ивица пяна: прагът! Над бурните водни пръски едва се виждат високите минарета на моравия град — фина дантела от синкава вар…
— Те да не са пияни? Да пращат лодката ми в тоз праг… Мръсна работа, дявол да го вземе!
И номер 304, Льо Керек, гневно се изплюва встрани. Но за всеки случай се захваща да подготви лодката — слага пробката, освобождава руля, отвързва греблата. Палубният старшина номер 356, Корсюф, се присъединява към него, покатервайки се като котка на балката. Двамата мъже се вкопчват във фалините за управление и извикват: „Готово!“ Макарите заскърцват, двойните скрипци се задвижват и лодка номер две се спуска безпрепятствено във водата… Так! И балните се отварят… Лодката се полюшва. Една по-силна вълна тутакси я блъсва към крайцера. Но по-бърз от нея, Льо Керек поема удара с един як прът за отблъскване.
— Внимавай там, ей, Корсюф!… Внимавай да не се блъснем!
— Добре! — обажда се Корсюф.
Увиснали като грозд по спуснатия трап, останалите петима от екипажа тупват един след друг в разлюляната лодка. От борда се разнася заповед:
— Слагайте мачтата!…
— Е, хайде сега! — измърморва 304, Льо Керек. — На ветрило и при туй вълненийце само това ни липсваше!… Уф! Мръсна работа!… Къде ми е мушамата, дявол да го вземе!…
Той нахлузва дрехата. И в същия момент една вълна го-плисва в лицето, доказвайки навременността на предпазната мярка.
В това време лодката се изтегля назад и се приближава до батапорта. Един цивилен офицер — красиво и фино, много елегантно голобрадо момче — излиза на платформата.
— Я — зяпва 304, Льо Керек, — гс’ин Латок! Е, вече не се чудя… Колко му се ще на брега на горкото момче! Близо месец не е слизало!…
И той се усмихва широко. Лошото му настроение се изпарява. Първо, този гс’ин Латок е хубав човек. Не е груб с хората, знае какво е шкот… Пък и е енергично момче. Приказвайте каквото щете, ама с такъв мичман човек може да се гордее!
На платформата при батапорта момчето вече чурулика:
— Ей, 304!… Кога ще стане? Днес или утре?… Идвай, дявол да го вземе!…
304, Льо Керек, се ухилва още по-широко. Здравата ругае мичманът, а?… Хайде! Не трябва да го мъчим.
— Хей, Корсюф!… Къде ти е прътът? За какво са ти го дали!
Една огромна вълна повдига лодката почти на равнището на батапорта. Офицерът скача и пъргаво тупва в нея с прибрани крака. Сяда, поема руля и в същата секунда командува: „Отблъсни!“
— Младо, ама моряк! — измърморва възхитено под носа си 804, Льо Керек.
— Вдигни фока! — заповядва мичманът.
Платното изплющява като камшик. Лодката ляга на борд.
— Пусни шкота!
Матросът нещо не успява. Ала 304, Льо Керек, с юмрук деликатно му напомня за задължението му:
— Негодник! Мамино синче! Чуваш ли, като ти говорят!
След като шкотът бе отпуснат, лодката се изправя криво-ляво и с попътен вятър се насочва право към брега.
На сто метра от прага 304, Льо Керек, се осмелява дискретно да посъветва мичмана си:
— Пазете се, лейтенанте!… Тези вълни…
Момчето любезно протяга облечената си в ръкавица ръка и го потупва по рамото:
— Не се бой, стари ми 304!…
После, станал отведнъж сериозен, той се изправя, за да вижда и управлява по-добре. Защото опасният момент наближава.