— Сигурно искат да пресекат реката. Поне така изглеждаше по шума на греблата. Но сега пък не се чува нищо, трябва да са престанали да гребат. Ха, ето ги пак!
До тях отново ясно долетя равномерното скърцане на греблата, които се триеха в дървените си ключове.
— Никак не бих се учудил — обади се Стария, — ако тези хора са по петите на госпожицата, дето е долу. Във всеки случай най-напред би трябвало да разберем как стоят нещата, за да знаем какво да им кажем, ако дойдат тук.
Стария се отправи към предната част на лодката, а Бил промърмори:
— Да знае какво да им каже ли? Сигурно е, че няма да има много за казване. Те веднага ще забележат отпред кануто и ще разберат, че имаме гости.
— Прав си, Бил — извика Джек, който изобщо не бе помислил за това. — Ще го потуля. За бога, не издавайте момичето. Тя е едно нещастно създание и трябва да я скрием.
— Охо! — засмя се Бил, когато Джек се втурна напред, за да изпълни плана си. — През целия ден Джек мълча като риба, а сега изведнъж целият е огън и плам. Е, аз няма да я издам. Тази работа не ме засяга — нека я решават онези долу!
Междувременно Джек се озова при завързаното за носа кану, взе неговото малко и леко гребло на борда, а после стъпи само върху едната страна на нестабилния плавателен съд. Водата веднага нахлу в него и кануто потъна до ръба си. По такъв начин то можеше да бъде различено в сянката на голямата лодка само ако човек се намереше съвсем близо до него и знаеше къде да го търси.
В същото време Поулридж бе слязъл в своята малка каюта. Но макар и отначало да бе имал намерение да поразгледа по-отблизо гостенката си, скоро разбра, че това е невъзможно. Мисис Поулридж шеташе твърде усърдно около малката готварска печка, за да приготви на непознатата обещания чай, а тя пък седеше на малкото столче зад нея със сведена глава и ръце, скръстени в скута. Малката лампа, висяща в тясното помещение, осветяваше добре бледите, чудно миловидни черти на непознатата и този янки, който иначе нямаше особено нежен характер, все пак се почувствува твърде особено развълнуван от нейното страдалчески ангелско лице.
— Чуйте какво ще ви кажа, мис — каза той най-сетне и доста се изплаши, когато тя го погледна рязко и въпросително с големите си очи, — хич не ми се искаше да ви смущавам, ама по реката шари някаква лодка и като я гледам как се движи, струва ми се, че май вашето кану търси. Възможно е тези хора да се качат на борда, да, дори е твърде вероятно. И на мен ми се иска да ви попитам направо дали ще имате нещо против, ако те научат, че се намирате тук. Ако сте съгласна, може би ще е възможно и да ги извикаме.
Момичето вдигна умолително ръце към него и с нежния си жаловит глас каза тихо само следните думи:
— Издадете ли ме, загубена съм.
— Хмм — изръмжа търговецът, поклащайки глава, — значи тъй стоят нещата… но как, за бога…
— Е, ама остави нещастното дете на мира де — каза жената, — нали и без това през нощта не би позволил на никаква чужда лодка да се доближи до борда, кой знае какви негодници се намират в нея, а, струва ми се, достатъчно си слушал, че все още тук-там по Мисисипи върлуват разбойнически банди… Ако искат да се качат, нека дойдат посред бял ден, а дотогава ние ще сме слезли доста по-надолу по реката. Нали виждаш как се страхува и измъчва това нещастно създание.
— Добре де — отвърна мъжът успокояващо, — не ми е в занаята да помагам в отвличането на млади момичета в среднощните часове, но щом това е твоето непоколебимо желание, нямам нищо против. Ще се погрижа тези типове да не стъпят на борда ни, любопитен съм само да чуя каква ли измислица ще ни разкажат. Впрочем те се приближават, ако не се лъжа. Е, не се страхувайте толкоз — каза той на момичето далеч по-дружелюбно, отколкото преди, щом видя как непознатата изплашено потрепери. — Едно е сигурно, онзи, когото старият Поулридж не желае доброволно да предаде, не ще могат да го измъкнат дори и с помощта на лодка, цялата пълна с негри.
С тези думи той пъхна решително ръце в джобовете си и бавно се изкачи на палубата. Но едва щом напусна каютата, а тежките му стъпки все още трополяха по извитите палубни дъски над главите на жените, за голямо учудване на мисис Поулридж в помещението изникна Джек и застана пред нея някак нерешително. По това време никой от хората на екипажа не влизаше тук при тях, освен ако отиваха към койките си и трябваше да минат оттук или пък ако при силен дъжд искаха да се подслонят в предната част на лодката. Изненадана, жената се обърна към младежа и попита:
— Е, Джек, какво те носи насам? Онази лодка пристигна ли?
— Мисис Поулридж — рече Джек, който е големи усилия произнасяше всяка дума, трябва да ви кажа нещо важно. Изслушайте ме спокойно.