Слънцето се спускаше все по-ниско над хоризонта, вече бе станало по-хладно, а над Мисисипи започнаха да се събират пухкави къдели мъгла. Тук-там те я покриваха като тънка бяла тъкан, през която все още ясно можеха да се различат буйните кипнали талази. На други места пък мъглата започва да образува малки млечнобели облаци, покриващи реката с плътна завеса, висока десетина метра.
Ето че, препускайки, по пътя се зададоха двама ездачи, следвани от един негър, и тъй като тримата пешеходци вървяха право срещу тях, те много скоро щяха да се срещнат.
— Ах, ето че татко идва! — възкликна зарадвано мис Юджиния.
— А кой е господинът до него?
— Съдията — отвърна мис Луиз. — Мосю Лакост, наш семеен приятел.
Джек се подсмихна леко и поздрави двамата мъже, които пристигнаха в галоп и подхвърлиха юздите на конете си на следващия ги негър.
— Е, носите ли удостоверението за покупка, мистър Бийчамс? — попита младият човек.
— Да — отвърна плантаторът, — но… преди това ще ви помоля да ми дадете някои по-подробни разяснения относно цялата работа.
— С най-голямо удоволствие, доколкото, разбира се, ми е възможно. Ще ми разрешите ли да видя документа?
Плантаторът се поколеба, но в крайна сметка все пак извади удостоверението, даде го на младия човек да го прегледа и каза:
— Издадено е с пълна правна валидност. Но ми се налага да… ви помоля да останете известно време да ми погостувате, докато ми дадете доказателства, че Сали действително се намира вече извън юрисдикцията на Съединените щати.
— Сали? — възкликна смаяно мис Луиз. — Какво е станало с нея? Татко, чувал ли е господинът нещо за нея?
— Да, госпожице — усмихна се младият човек, който без много церемонии пъхна удостоверението за покупка в собствения си джоб, след като го прегледа бегло. — Разрешете ми преди всичко да ви връча съответната сума.
При тези думи той подаде на плантатора пакетче навити на руло и свързани банкноти, ала последният ги задържа в ръката си, без да ги погледне, и настоя:
— Първо моля за вашите доказателства — докато не ми ги дадете, сделката ни няма да бъде валидна.
— Ще ви бъдат ли достатъчни двама поръчители, които мога да ви представя? — попита Джек.
— Зависи кои са — каза съдията. — Трябва искрено да ви призная, че цялата работа ми се струва малко подозрителна, и в никакъв случай няма да напуснете областта, преди да сте ни доказали, че вие самият нямате никаква връзка с онзи грабеж и особено с убийството на надзирателя.
— Аз самият ли? — усмихна се Джек, като се спря и погледна съдията. Намираха се тъкмо срещу малката група дървета, при които лагеруваха двамата му приятели и чиито корони надничаха над дигата, висока на това място около 3–4 метра. — Уважаеми господине, безкрайно сте любезен, като ме смятате способен на подобно нещо. Но може би моите поръчители ще ви накарат да мислите другояче.
— А кои са те? — попита мистър Бийчамс.
— Истински мъже! — каза Джек сериозно. — Веднага ще бъдат на ваше разположение. Е, хей! — подвикна той, обръщайки се към дигата. — Тук ли сте?
Мистър Бийчамс и съдията бързо и учудено се извърнаха натам, а момичетата тихо извикаха, когато в същия миг на дигата изникнаха яките фигури на двамата лодкари с карабини в ръка.
— Всичко наред ли е, Джек? — подвикна отгоре Стария.
— Да — отвърна Джек, като му кимна приятелски. — Господа, достатъчно ли ви е тяхното поръчителство?
— Стой! — каза съдията, като свали шапка и я размаха над главата си. — Това е заплаха срещу закона и ще отговаряте за нея, сър!… Вие сте мой пленник!
Джек гръмко се разсмя. Но един поглед, хвърлен нагоре по пътя, му бе достатъчен, за да разбере, че по него се спускаха в галоп няколко ездачи.
— Съжалявам — извика той, — че се виждам принуден да ви откажа тази услуга… но ми е невъзможно да оставя Сали да ме чака толкова дълго.
— Сали? — възкликна мис Луиз, която бе следила всичко с нарастващо учудване, докато Юджиния се отдръпна плахо назад. — Къде живее сега момичето и какво е станало с нея?
— Любезна госпожице — каза с висок глас младият човек, — от три години Сали е моя жена и изпраща на всички ви сърдечни поздрави.
— Света Богородице! — изписка младата дама. — В името на бога, това е същият човек, който навремето искаше да ни попречи да бичуваме Сали!
— Имате великолепна памет, госпожице — засмя се Джек, — но вече наистина трябва да си тръгвам.
— Стой! — извика съдията, като се опита да му пресече пътя. — Вие сте убиецът на надзирателя!