Айзък Азимов
Логиката си е логика
Джордж не бе от онези малодушни души, които се смятат за лишени от правото да диктуват менюто, щото някой им плаща сметката. Ето защо той изрази пред мен своето разочарование с присъщата си деликатност, съобразена, разбира се, с дължимото към мен уважение — неща, които обикновено са трудно съвместими.
— Тази шведска маса определено не струва — установи той. — Кюфтетата не са достатъчно топли, херингата не е достатъчно солена, скаридите не са достатъчно хрускави, сиренето не е достатъчно тръпчиво, а бърканите яйца нямат достатъчно пипер и…
— Джордж, това е третото препълнено блюдо, което поглъщаш. Още една хапка и ще трябва да те оперира хирург, за да не се пръснеш. Защо ядеш толкова много от този некачествен, както го нарече, материал? — попитах аз.
Джордж ми отвърна, смеейки се:
— Нима ти приличам на човек, който може да обиди домакина, като отказва да яде храната му?
— Храната не е моя, а на ресторанта.
— Имам предвид собственика на този мизерен бордей. Кажи ми, драги, защо не станеш член на някой добър клуб?
— Аз ли? За да плащам огромни сметки за съмнителна храна?
— Имам предвид някой настина добър клуб, който бих могъл да удостоявам с честта да посещавам като твой гост в замяна на един пищен обяд. Но не! — добави той заядливо. — Това е налудничава идея. Та кой ли изискан клуб ще компрометира реномето си, като ти разреши да станеш негов член!
— Всеки клуб, който те допусне като мой гост със сигурност ще пусне и мен самия… — започнах аз, но Джордж вече бе потънал в спомени.
— Спомням си — каза той, а очите му заблестяха — за времето, когато обядвах поне веднъж месечно в тузарски клуб. Той разполагаше с най-изобилния и изтънчен бюфет, утолявал някога ненаситните кулинарни копнежи на банда чревоугодни сътрапезници.
— Предполагам, че си го посещавал на аванта като гост на някой от членовете?
— Не разбирам защо е необходимо да изкарваш такова предположение, но по чиста случайност си прав. Всъщност, член на клуба и мой случаен домакин от време на време бе Алистър Тобаго Кръмп VI.
— Джордж — започнах аз, — това да не е поредната история, в която ти и Азазел се наговаряте да запокитите някоя бедна душа в пропастта на нещастието и отчаянието под благовидния предлог, че искате да й помогнете?
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Ние го дарихме с най-съкровеното желание на сърцето му, водени от чиста и неподправена добронамереност и от абстрактната ни привързаност към хуманизма, както и от по-конкретната ми любов към бюфета на клуба. Но нека ти разкажа историята от самото начало.
Алистър Тобаго Кръмп VI бе член на клуба Идън1 още по рождение. Баща му, Алистър Тобаго Кръмп V, вписал името на сина си в регистрите на клуба веднага след като личната му проверка го уверила, че първоначалната преценка на доктора относно пола на новороденото била точна. По същия начин Алистър Тобаго Кръмп V бил записан от своя баща и така назад чак до дните, когато Бил Кръмп, както си спял с пиянски унес, бил вербуван насила в Британската флота. Когато изтрезнял, той установил с възмущение, че е станал член на екипажа на един от корабите, отнел Нови Амстердам от холандците през 1664 година.
По стечение на различни обстоятелства Идън е най-недостъпният клуб на северноамериканския континент. Той е изпълнен с толкова високомерие и надменност, че дори съществуването му е известно само на членовете и малцина техни гости. Даже аз не знам къде точно се намира, защото винаги са ме водили там с вързани очи, и то във файтон с матови стъкла на прозорците. Единственото, което мога да кажа, е, че известно време преди пристигането в клуба конските копита чаткат по калдъръмена улица.
Никой не може да стане член на Идън, ако корените на родословното му дърво и по двете линии не стигат чак до колониалната епоха. Но важно е не само потеклото. Членовете трябва да имат неопетнена репутация. Джордж Вашингтон бил отлъчен с единодушно гласуване, тъй като било безспорно доказано, че се бунтувал срещу суверенния си господар.
Същите изисквания важат и за гостите, но те не ми пречат да бъда допускан. За разлика от теб аз не съм първо поколение емигранти от Добруджа, Херцеговина или някое друго затънтено място. Потеклото ми е безупречно, тъй като предците ми са шарили по територията на тази страна още от 17-и век. Те до един са се въздържали да слагат грях на душата си, демонстрирайки нелоялност или антиамериканизъм по време на Гражданската и другите войни. Приветствали са безпристрастно и двете страни, когато армиите им марширували покрай тях.