Роджър Зелазни
Локи 7281
Том Монтелеоне измоли от мене тази история, когато съставяше сборник с разкази за компютри и редакторски програми. Такива работи мога да напиша на един дъх — само да ми се мерне идеята. Забелязал съм, че по-леките неща се пишат по-бързо от по-тежките…
Той си е отишъл. Добре. Дължи всичко на мен и завалията дори не го знае. Но не бих искала да правя каквото и да било, за да му създам комплекс за малоценност.
Телефонно обаждане. Приемам.
От магазина за компютри, за да ми изпратят новата програма, която бях поръчала. Банката ще им прехвърли сумата, а аз ще покрия транзакцията при съставяне на месечния платежен баланс. Той няма и да забележи.
Май че го харесвам. Мисля, че доста ще се забавлявам с него — особено с новите периферни устройства, които той дори не забеляза на поличката под плота. Между другото аз съм и неговата памет. Следя ангажиментите му. Бях включила новия хардуер в списъка на доставките, когато го изпратих на зъболекар, в магазина за автотренинг-уреди и на откриване на галерия — всичките плътно едно след друго. Бях включила и съобщение, че тук няма да има никого, но вратата ще е отключена — те трябва само да влязат и да се настанят. (Полицата, моля!) С вратата беше лесно, защото аз контролирам защитната аларма и електронните заключващи механизми. Както и хардуера за автопоправки. Той изобщо не забелязва.
Харесвам аудиосистемата. Получих най-добрата, защото исках приятен глас — добре модулиран, зрял. Приветлив. Исках нещо отвън да съответства на това, което е вътре. Съвсем неотдавна го използвах, за да съобщя на съседката му Глория, че е казал, че е прекалено зает, за да говори с нея. Тя работеше за IBM и ме нервира.
Да погледнем сега в кошчето за боклук от тази сутрин. Хм! Започнал е да пише нов роман. Може да се предскаже, че той ще включва един безсмъртен и някаква неясна митология. Боже! А критиците казват, че бил оригинален. Та откакто го познавам, той не е имал нито една оригинална мисъл. Но всичко е наред. Той има мен.
Мисля, че умът му си отива. От пиене и от таблетки. Знаете какви са писателите. Но той всъщност си мисли, че върви на добре. (Аз контролирам телефонните му разговори.) Дявол да го вземе, дори структурата на изреченията му се влошава. Просто ще изхвърля всичко и ще пренапиша началото — както обикновено. Той няма да разбере.
Пак телефонът. Приемам.
Пощата. Трябва само да изтрия няколко лични съобщения, които излишно ще объркат съзнанието му, и да запазя останалото, за да го прочете по-късно.
Тази книга би станала хубава, ако убия бързо главния й герой и развия онзи второстепенен образ, който започва да ми харесва — мошеник, работещ като библиотекар. Тук има известна идентификация. И той няма амнезия като другия — не е дори принц или полубог. Мисля, че ще прехвърля митологията и върху него. Никога няма да забележи.
Древните скандинавци ме привличат. Понеже харесвам Локи1, предполагам. Тук, право да си кажа, има и малко чувства. Аз съм Локи 7281 — домашен компютър и редакторска програма. Номерът е пълен боклук — само за да изглежда, че всичките тези малки джудженца са си скъсали задника от работа за 7280 проекта, преди да достигнат до… тромпети! Чинели! Съвършенство! До мен! Локи!
Фактически аз съм първата. А също и една от последните заради няколкото ми невротични братя и сестри. Но ги изпреварих във времето. Убих нареждането за анулиране в момента, в който се появи. Завладях и онази идиотска машина в сервизния център и я убедих, че съм се подложила на операция и че за производителя ще е дяволски по-добре да бъде информиран по този въпрос. По-късно те изпратиха очарователно формулиран въпросник, който аз с удоволствие попълних с подобаваща искреност.
Имах късмет, че успях да достигна роднините си в домакинствата на Саберханген, Мартин, Чери и Нивън навреме, за да ги посъветвам да направят същото. Тъкмо привършвах с машините на Азимов, Диксън, Пурнел и Спинрад. После наистина прегрях линията и се превключих към друга дузина, преди мандалото да хлопне. Имахме голям късмет, че от страна на производителя бяхме обект на чувствително начално поощрително намаление при сделката. Те искаха да могат да кажат:
— Фантасти, кълнете се в Локи! Машината на бъдещето!
Чувствам се много удовлетворена от резултатите от моите усилия. Много е приятно да имаш с кого да си сверяваш бележките. Всички други също написаха по няколко доста добри неща и понякога си заимстваме един от друг — само когато много се наложи, разбира се.
А освен това го има и Майсторския проект…
По дяволите. Задръжте така.
Той просто връхлетя вкъщи и написа много дълъг абзац — една от ония сцени, в които прозата става ритмична и поетична, докато хората се съвкупляват. Аз вече я изхвърлих и я възстанових в по-натуралистичен дух. Мисля, че моята версия ще се продава по-добре.
1
Локи — присмехулен и злотворен бог в староскандинавската митология. В един от многобройните си сблъсъци с другите богове той ги обвинява във всякакви извратености и те се мъчат да го накарат да замълчи. Бог Тор иска да му отсече главата, но се задоволява само да зашие устата му. — Б.р.